Лора Роуланд - Дим Мак

— Сега вече вярвате ли ми?

— Да. Прав си бил — отстъпи Ихара. Маймунските му черти бяха сбръчкани от недоволство.

Като кимна с неохота, която подобното му на маска лице не бе в състояние да скрие. Седнал до Хирата на пода вдясно от шогуна, Сано улови тревожните погледи, които си размениха двамата старейшини. Те бяха обезпокоени, защото последното убийство бе добавило достоверност към теорията на владетеля Мацудайра за наличие на заговор срещу неговото управление.

Владетелят Мацудайра изгледа гневно Сано.

— Твоето задължение беше да заловиш убиеца! А вместо това ми съобщаваш, че е нанесъл поредния си удар. Как смееш така да ме подвеждаш, след като съм ти оказал доверие?

— Хиляди извинения, господарю — Сано бе покрусен, но прие критиката стоически, както повеляваше кодексът на един самурай. — Не мога да кажа нищо за свое оправдание.

Старейшините изглеждаха удовлетворени от неговия позор и доволни, че не те, а той бе станал мишена на гнева на владетеля Мацудайра. Хирата и Йоритомо не криеха безпокойството си.

— Аз… ъ-ъ… си позволявам да не се съглася — каза шогунът със същата опакост, която нееднократно бе проявявал към владетеля Мацудайра. — Сано сан безспорно има… ъ-ъ… основателно оправдание. Той разследва убийствата… ъ-ъ… едва от два дни. Не бива да припираш толкова за резултати, братовчеде.

С горчивина Сано мислено отбеляза иронията в настоящото положение — шогунът, който винаги бе изисквал от него незабавни резултати, сега го защитаваше. Върховният господар явно бе разгневен от непрестанния контрол, който владетелят Мацудайра се опитваше да упражнява над него, и тутакси се бе възползвал от възможността да му се възпротиви. Може би Йоритомо го бе подтиквал да подкрепи Сано.

— Негово превъзходителство е прав — каза владетелят Мацудайра, прикривайки раздразнението си зад фалшиво угризение. — Извини ме, дворцов управителю Сано. Последното убийство не е по твоя вина — мрачният му поглед към старейшините обяви недвусмислено чия според него бе вината за престъплението. — Уведоми ни докъде си стигнал в разследването по залавянето на убиеца.

— Открих нов заподозрян — обяви Сано.

Владетелят Мацудайра се наклони напред.

— Кой е той?

Сано видя как Като и Ихара се напрегнаха в очакване на обвинение срещу собствената им клика.

— Капитан Накай.

По лицата на владетеля Мацудайра, старейшините и Йоритомо се изписа изненада. Шогунът се навъси, сякаш се опитваше да си спомни кой бе Накай.

— Но капитан Накай… — подхвана Ихара и после млъкна. — … се би на страната на владетеля Мацудайра по време на войната между фракциите. Как може той да е човекът, опитващ се да срине новия режим?

Неизречените думи отекнаха в помещението.

— Защо подозираш капитан Накай? — попита владетелят Мацудайра.

Сано обясни, че капитан Накай бе имал срещи с началника Еджима и финансовия министър Мориваки през критичния период преди смъртта им.

— Освен това е недоволен, че не е почетен по достойнство за последните си дела.

Владетелят Мацудайра присви очи и потърка брадичка, схващайки какво имаше предвид Сано. Старейшините не успяха да скрият облекчението си, че вместо тях е обвинен един от собствените му хора.

— Нека да чуем какво има да ни каже самият капитан Накай — рече владетелят Мацудайра. — Къде е той?

Сано би предпочел да разпита Накай насаме, но позициите му вече бяха достатъчно отслабени.

— Трябва да е дежурен при главния пост на крепостта.

— Доведете го! — нареди владетелят Мацудайра на един от помощниците.

Не след дълго капитан Накай влезе в залата за аудиенции. Докато коленичеше и се покланяше, той сияеше от гордост.

— Ваше превъзходителство… владетелю Мацудайра… за мен е чест.

Сано си даде сметка, че капитанът се е заблудил и очаква най-накрая да получи възнаграждението, което тъй силно желаеше. После Накай забеляза мрачното изражение на владетеля Мацудайра и коленичилия наблизо Сано. В очите му се прокрадна безпокойство.

— Може ли да попитам за какво става въпрос?

— Убит е полковник Ибе. Ти ли го извърши? — попита направо владетелят Мацудайра, прескачайки всякакви формалности.

— Какво? — зяпна капитан Накай изумен, което се стори на Сано съвсем неподправено.

— Твое дело ли са и убийствата на началника на мецуке Еджима, на финансовия министър Мориваки, на съдебния надзорник Оно и на пълномощника по пътищата Сасамура? — продължи настоятелно владетелят Мацудайра.