Лора Роуланд - Дим Мак

Макар и обезпокоен от загубените позиции, Сано не можеше да си позволи да остави владетеля Мацудайра с убеждението, че положението е така безнадеждно, както изглеждаше.

— Разполагаме и с други улики — започна той.

Владетелят Мацудайра го прекъсна с нетърпелив жест:

— Не ме занимавай с тях, преди да си доказал, че са по-състоятелни от изложените досега.

Той стрелна с поглед двамата старейшини, а след това и Сано с подтекст, който не оставяше основания за съмнение — каквито и нови улики да откриеше Сано, по-добре щеше да е за него те да сочат към враговете му.

— Ако убиецът нанесе и следващ удар, във висшия ешелон на режима ще се наложат промени. Не си ли съгласен, че на остров Хачиджо има място за повече от един изпратен в изгнание дворцов управител?

— Да, господарю — отвърна Сано, умишлено запазвайки спокойно изражение и тон.

Макар че се бе издигнал толкова високо в бакуфу, на практика нищо не се бе променило; рангът му не го освобождаваше от Пътя на воина. Той потисна гнева си, тъй като все още му се налагаше да понася обвинения, колкото и да бяха незаслужени.

Жестоко задоволство просветна в очите на владетеля Мацудайра, когато долови вътрешната борба на Сано.

— Но не се притеснявай, че остров Хачиджо ще ти се стори твърде уединен. Ще си имаш предостатъчно компания — и той прониза с поглед Хирата, който неволно потръпна. — Където господарят, там и васалът му.

Лицето на Хирата придоби изражението на елен, видял как ловецът е насочил стрелата си право в него. Владетелят Мацудайра се обърна към шогуна:

— Смятам, че можем да разпуснем това заседание, уважаеми братовчеде.

Шогунът кимна, твърде объркан, за да възрази.

Щом всички му се поклониха и станаха да си вървят, Сано почувства във въздуха обреченост подобно на приближаваща гръмотевична буря. Владетелят Мацудайра каза:

— Надявам се утрешният ден да ни донесе повече удовлетворение.

Вън от двореца Сано пое с Хирата през градините. Залезът бе обагрил в тъмночервено ивицата небе над западните хълмове; облаци подобно на стена от дим замъгляваха луната и звездите. Сенките нарастваха и с насекомите жужаха пронизително под дърветата, събиращи нощ в короните си. В каменните фенери трептяха пламъчета. Носени от патрулиращи стражи факли припламваха сред потъващия в мрак пейзаж наоколо.

— Съжалявам, че не успях да открия убиеца — каза Хирата, а в гласа му прозвуча готовност да поеме цялата вина.

— Аз пък съжалявам, че те въвлякох в разследването. Но засега нека не се отчайваме. Провървя ни, че владетелят Мацудайра ни даде още един шанс. Възможно е някоя от останалите ни улики да ни отведе до убиеца. А и последното престъпление може да ни предостави нови.

— Какви са ви нарежданията за утре?

За пореден път му се прииска да можеше да освободи Хирата от случая. Но съдбата на васала му, както и неговата собствена вече зависеха от изхода на разследването и нямаше право да откаже на Хирата възможността да спаси своя пост и своята чест.

— Издирете свещеника, който се е блъснал в Еджима, и водопродавеца, дето се е навъртал около пътническия посредник Сасамура.

Хирата кимна, стоически приемайки изнурителната работа по издирването на свидетели из целия град.

— Ще се опитам да установя и дали някой е забелязал убиецът да дебне полковник Ибе.

— Всякакъв инцидент би могъл да ни предостави пробива, от който се нуждаем — каза Сано, макар и да не хранеше надеждата, която прозвуча в гласа му. Той нареди на детективите Маруме и Фукида да се присъединят към тях. — Веднага щом се приберем у дома, организирайте издирването на свещеник Озуно. Ангажирайте и войници от армията. Искам храмовете да бъдат претърсени до един. Откриете ли го, задръжте го на място, от което не може да се измъкне, и незабавно уведомете мен или Хирата сан.

Всички заедно излязоха през портата, която извеждаше от района на двореца. След като Сано и Хирата си пожелаха лека нощ, Хирата пое с Арай и Иноуе през прохода, водещ към административния квартал. Сано тръгна с Маруме и Фукида към собственото си имение. Там трябваше да пресее за пореден път информацията относно контактите на жертвите и да подири нови заподозрени с надеждата да установи, че те са във връзка с враговете на владетеля Мацудайра. При тази мисъл Сано усети, че го връхлита умора. Предстоеше му поредната безсънна нощ.

Щом пристигнаха в имението, Сано установи, че алеята отпред е съвсем безлюдна; единствено пазачите се въртяха около портите. Гледката бе тъй впечатляваща, че той, Маруме и Фукида застинаха намясто. Макар че бе отложил срещите си, все още бе твърде рано и отпред би трябвало да го чакат служители, в случай че все пак се появеше. Вътре в двора стъпките им отекнаха зловещо в странната тишина.