Лора Роуланд - Дим Мак

— Добър ден — поздрави учтиво оглавяващият охраната. — Съпругата на моя господар иска да говори с някои хора тук.

Това бе лейтенант Асукай, жилав млад самурай, който при нормални обстоятелства щеше да заповяда на тези негодници да отстъпят встрани и в случай на нужда щеше да ги разгони със сила. Но Рейко им бе заповядала да бъдат дискретни. Татуираният се навъси.

— Че как не, аз пък съм негово превъзходителство шогунът. Вие самураите идвате тук да си го изкарвате на нас, хинин. Мислите си, че можете да ни убивате, само защото законът ви позволява да се измъквате безнаказано. Е, днес няма да се получи.

Той и хората му извадиха ножовете си. От палатките наизлязоха и други мъже, размахвайки палки и копия.

— Махайте се!

— Чакайте!

Лейтенант Асукай вдигна ръце в омиротворителен жест, а другарите му побързаха да сключат около Рейко защитен обръч.

— Не сме тук да създаваме неприятности. Просто искаме да поговорим. Маниерът му бе спокоен, но макар че той и другарите му бяха отлично обучени бойци, а низвергнатите — невежи главорези, хинин ги превъзхождаха по брой. Рейко усети, че я пронизва страх. И по-рано бе въвличана в битки, затова не искаше изживяното да се повтори.

— Казах да се махате! Или изчезвайте, или ще умрете!

Татуираният главатар говореше с наглия тон на човек, разгневен на целия свят, който нямаше кой знае какво да губи. Другите низвергнати подкрепиха думите му с дивашки възторжени викове. Те не изчакаха да видят дали Рейко и охраната й ще си тръгнат, а побързаха да ги обградят. Остриетата на ножовете им се насочиха към Рейко, палките се вдигнаха, готови да нанесат удар. Освирепели от жажда за битка лица се втренчиха в охраната й. С рязко стържене на метал стражите измъкнаха мечовете си. Хора от сметището и селището заприиждаха да гледат. Ужас обхвана Рейко, защото току-що бе започнала разследването си, а вече беше в беда.

Внезапно прозвуча силен и властен мъжки глас:

— Какво става тук?

Присъстващите се обърнаха към къщите. Кръгът им се охлаби и Рейко видя, че към нея върви мъж, придружен от още двама. Вероятно около четирийсетте, той имаше мрачни, при все това красиви черти, засенчени от набола брада. Във вдигнатия си юмрук бе стиснал копие. Кимоното, панталоните и наметката му изглеждаха също тъй мръсни като облеклото на останалите, но бяха от коприна. Косите му бяха сресани, омаслени и събрани в стегнат кок. Притежаваше благородната осанка на самурай, макар че не носеше мечове и темето му не беше обръснато. Хората му приличаха на останалите низвергнати и очевидно принадлежаха към простолюдието. Той спря и впи тъмен поглед в тълпата.

— Само се опитваме да се отървем от тези нарушители, преди да наранят някого — обясни татуираният.

Мъжът впери изпълнен с подозрение поглед в групата на Рейко.

— Аз съм Канай Джузаемон, главният в това селище. Кои сте вие?

Всички членове на обществото бяха разпределени в зависимост от принадлежността им към определена класа и всяка махала си имаше назначен официално служител; селището на хинин не правеше изключение. Произнесените имена определяха Канай като член на класата на воините. Лейтенант Асукай се обърна към Рейко и каза тихо:

— Може би е по-добре да кажем истината.

Рейко не виждаше кой знае каква друга възможност.

— Аз съм дъщеря на съдия — започна тя. Можеше поне да скрие връзката си с дворцовия управител Сано. — Името ми е Рейко. Тук сме, защото баща ми ме помоли да разследвам убийството на семейството на една жена на име Югао.

Главатарят я погледна, сякаш изненадан от факта, че тя бе заговорила лично, както и от онова, което бе казала. Даде знак на останалите да свалят оръжията си; те се подчиниха. Докато Рейко се питаше как ли един самурай бе станал техен главатар, той каза:

— Баща ви да не е съдия Уеда?

— Да — отвърна Рейко предпазливо, тъй като бе доловила недоверие в гласа му.

— Съдия Уеда ме понижи в хинин. Сторил е същото на още много хора тук.

В знак на потвърждение от тълпата се разнесоха враждебни възгласи. Рейко съжали, че бе споменала баща си, чието име едва ли щеше да й спечели благоразположението на несретниците. Стражите й се подготвиха за атака.

— Но чрез съдията говори законът — каза Канай с мрачна обреченост. — Това, предполагам, означава, че трябва да съдействаме на дъщеря му — той махна с копие към тълпата. — Отивайте да си вършите работата.

Главорезите и зяпачите се разотидоха с неохота. Рейко изпита искрено облекчение. Стражите й с въздишка прибраха мечовете си в ножниците.