Лора Роуланд - Дим Мак

— Всъщност аз държа да присъствате и двамата — каза Сано.

Госпожа Еджима изгледа Джозан със самодоволна тържествуваща усмивка. Той изсумтя гневно, хвърли й поглед, чийто скрит смисъл бе, че по-късно ще съжалява, задето го е обидила, и се обърна засрамено към Сано.

— Хиляди извинения за позорното ни поведение — рече той. — Не сме искали да ви засегнем. Как можем да ви съдействаме?

— Искам да знам с кого се е виждал Еджима през последните два дни, както и всички места, които е посещавал. Можете ли да възстановите действията му в този отрязък?

— Да — отвърна Джозан. — Аз изпълнявах ролята на негов секретар. И следях за разписанието му.

— Тогава да започнем с времето преди конните надбягвания.

— Баща ми и аз закусихме заедно, после работихме върху кореспонденцията и докладите в кабинета му, тук вкъщи.

— Как прекара предишната нощ? — попита Сано.

Госпожа Еджима отвърна:

— Беше с мен, в нашата спалня.

— През цялата нощ?

— Не. Върна се доста късно.

— Ходихме на банкет в имението на главния съдебен съветник — поясни Джозан.

Сано си даде сметка, че обхватът на разследването му значително се разширява, включвайки редица хора извън семейството на Еджима и зрителите от конните надбягвания.

— А преди това?

— Прекарахме деня в седалището на мецуке. Баща ми имаше съвещания с подчинените си и уговорени срещи с посетители.

Въпросното място представляваше множество кабинети в самия дворец. От по-нататъшния разпит се установи, че Еджима бе прекарал предишната нощ със съпругата си, а вечерта — на друг банкет.

— Следобед отидохме в града, тъй като баща ми трябваше да се срещне със свои информатори — продължи Джозан. — Не беше удобно да идват тук или в седалището.

Сано разбираше защо тези хора държаха ролята им на доносници да остане в тайна — това бяха служители, заемащи ниски постове в бакуфу, наети да докладват за своите началници, които биха ги наказали сурово за извършвания шпионаж.

— Къде се проведоха тези срещи?

— В шест различни чайни в Нихонбаши.

Явно разследването трябваше да обхване още по-голяма територия, включвайки неясен брой потенциални заподозрени.

— Трябва ми местонахождението на тези чайни — рече Сано. — Както и имената на всички, с които се е видял Еджима.

— Разбира се.

Джозан донесе тефтера си. Сано прегледа набързо чисто изписаните страници. Младият мъж бе записал прилежно имената на петнайсетимата гости на банкетите, на двайсетимата, които бяха имали срещи с баща му, както и на информаторите му.

— Да сте забелязали някой от тези мъже да докосва баща ви ето тук? — попита Сано и се потупа с пръст там, където върху главата на Еджима се бе появила синината с форма на пръстов отпечатък.

— Не, само че не съм го наблюдавал непрекъснато. Предполагам, че не е изключено. А и срещите бяха лични — Джозан посочи имената на трима мъже, с които Еджима се бе видял в щаба на мецуке, и на всички информатори. — Той разговаря с тях насаме. Аз стоях пред кабинета му и пред чайните.

— Кой друг, освен записаните в този тефтер хора са били около баща ви през последните два дни?

Джозан видимо се напрегна в усилие да си припомни.

— Персоналът му. Прислуга и стражи, тук и в двореца. Посетителите в чайните.

„Както и тълпите по улиците на града“, отбеляза мислено Сано.

— Запишете всички, които можете да си спомните. Пратете ми списъка.

— Разбира се — откликна Джозан с боязън, но въпреки това с готовност.

Сано се обърна към съпругата на Еджима:

— Да се сещате кой друг може да е приложил смъртоносното докосване върху съпруга ви?

Тя поклати глава. Сано не пропусна да отбележи мислено, че както съпругата, така и Джозан бяха оставали насаме с Еджима и бяха разполагали с отлична възможност за пряк допир.

— Някой от хората, с които се е срещнал Еджима, имал ли е основание да желае смъртта му? — попита ги Сано.

Изражението на Джозан стана несигурно. Той явно не искаше да обвинява важни служители.

— Доколкото знам, не.

— Искам от архивите на мецуке данни за всички екзекутирани, понижени, изпратени в изгнание или пострадали по някакъв начин вследствие на разследвания на Еджима след назначаването му за началник. Донесете ми ги в кабинета още днес.

Джозан се поколеба. От мецуке мразеха да предоставят поверителни документи или тайна информация и по този начин да ограничават уникалната си власт. При все това беше изключено да откаже подчинение на заместника на шогуна.