Лора Роуланд - Дим Мак

— Разбира се.

Освен това Сано разчиташе Джозан да е достатъчно умен, за да си даде сметка, че е заподозрян и при това положение има изгода да отклони подозренията към някой друг. Сано предвиждаше маса досадна работа по разследването на хора, които са общували по някакъв начин с Еджима, или на такива, които са му имали зъб. За щастие значителна част от нея можеше да прехвърли на подчинените си.

— Ще задържа записките ви за известно време — каза той на Джозан, който кимна.

Щом ги погледна по-внимателно, разпозна куп имена. Едно от тях му се наби в очи — капитан Накай, воин от армията на Токугава. По време на войната между двете фракции Накай се бе сражавал за владетеля Мацудайра. Сано си спомни, че той бе майстор по бойни изкуства и се бе отличил, убивайки със собствените си ръце четирийсет и осем войници от вражеската армия. Същият този Накай бе имал лична среща с Еджима.

След като благодари на Джозан и съпругата на Еджима за сътрудничеството и излязоха на улицата, Сано се обърна към детективите:

— Всички присъствали на банкета служители живеят тук в Хибия или в крепостта. Ще ги посетя един по един, а после ще отида в седалището на мецуке, за да разговарям с подчинените на Еджима. Маруме сан, Фукида сан, вие идвате с мен. А междувременно… — той подаде тефтера с данните на друг свой помощник — младия самурай Тачибана, също бивш детектив. — Ти и останалите, съберете хората, които са имали лични срещи с Еджима, и ги изпратете в имението ми.

Друго преимущество, което му предоставяше постът на дворцовия управител, бе, че почти всички бяха под прякото му разпореждане. Щеше да остави осведомителите за по-късно.

— Помнете, че капитан Накай е от първостепенна важност!

— Да, почитаеми дворцов управителю — каза Тачибана, който изгаряше от желание да докаже, че е достоен за оказаното доверие.

Докато се отдалечаваше, яздейки редом с Маруме и Фукида, Сано бе обзет от въодушевление, че разследването му бележи напредък. Може би щеше да успее да разреши случая и да омиротвори владетеля Мацудайра и опозицията, преди да е пламнала война. Само че се питаше с безпокойство дали на Хирата щяха да му стигнат силите да разследва предходните убийства. Освен това се чудеше какво ли правеше Рейко.

Отдалеченият район, отреден за хинин, където беше живяла Югао със семейството си, представляваше бедняшки квартал, разпрострял се по брега на река Канда на северозапад от крепостта Едо. Палатки от овързан на бамбукови колове прокъсан плат, обитавани от новопристигналите, ограждаха селище от коптори, изградени от дървени отпадъци. Пуста земя, заета от огромно бунище, отделяше района от мизерните къщи и магазини в покрайнините на същинския град Едо. От вътрешността на селището се виеше дим и замъгляваше небето и слънцето. Недалеч от сметището спря колона от четирима самураи, паланкин и неговите носачи.

От паланкина слезе Рейко. Докато се оглеждаше, лицето й се сгърчи от зловонието, което се носеше откъм купчините боклук, където бръмчаха рояци мухи и вкупом ровеха деца, плъхове и бездомни кучета. Но в гърдите й се надигна любопитство. Беше виждала селища на хинин, но никога не бе влизала вътре, тъй като обществените порядки забраняваха достъпа на жени от нейната класа със същата строгост, с която законът отделяше низвергнатите от останалата част на обществото.

Обзета от нетърпение да изследва и да научи каквото и да е тук за Югао и убийствата, Рейко пое през обраслата с плевели кална земя към бараките. Тя придърпа сивото си памучно наметало към тялото си. Вместо обичайните обувки от лакирано дърво сега бе обула сламени сандали. Косите й бяха събрани в обикновен кок без всякакви украшения, а лицето й бе почти без пудра и руж. Телохранителите й носеха мечове и бронирани туники, но без гербове, които да указват кой е господарят им. Целта на Рейко бе да осъществи тайната мисия колкото се може по-незабележимо, и по този начин да изпълни обещанието си към Сано.

Щом приближи, откъм палатките до нея достигнаха пресипнали от смях и свади гласове. Низвергнатите — предимно мъже — се въртяха около откритите огньове, върху които в гранясала мазнина цвърчеше вмирисана риба. Петима от тях бързешком се отправиха към групата на Рейко. Носеха дрипави къси кимона и гамаши, а на кръста си бяха окачили палки и ножове. Бяха разчорлени, с набита в кожата мръсотия и враждебни лица.

— Какво искате? — обърна се към телохранителите един от тях. Ръцете му бяха покрити с татуировки — белега на гангстерите. Той и другарите му препречиха пътеката.