Лора Роуланд - Дим Мак

— Простете за натрапваното — каза Сано, — но трябва да говоря с вас за смъртта на баща ви.

До сина се появи и жената. Тя бе приблизително на неговата възраст… и вероятно двайсетина години по-млада от покойния си съпруг. Черните й коси, гъсти и блестящи, бяха сплетени в дебела плитка, която се спускаше върху рамото й. Имаше красиви черти, изострени от скрито лукавство. Беше облечена в скромно, но скъпо кимоно от сив сатен.

— Разбира се. Хиляди извинения за непристойните ми маниери — каза синът, покланяйки се на Сано. — Казвам се Еджима Джозан.

Госпожа Еджима също се поклони. В скосените й черни очи, вперени в Сано, проблясваше бдителност.

— Моля, заповядайте.

Видимо озадачен от причината за посещението на втория по ранг след шогуна, Джозан отстъпи назад, за да позволи на Сано и хората му да влязат. Капаците на прозорците бяха затворени, за да не допускат в помещението слънчевите лъчи. Запечатаният въздълъг дървен ковчег бе поставен на подиум. Димящи тамянници украсяваха маса, върху която имаше ваза с клонки китайски анасон, приношения от храна и меч, който да прогонва злите духове. Докато стояха на бдение край мъртвото му тяло, Джозан и съпругата на Еджима се бяха карали за имението му подобно на биещи се за мърша лешояди.

— Моите съболезнования за загубата ви — каза Сано.

Джозан му благодари. Госпожа Еджима каза:

— Мога ли да ви предложа храна и напитки?

Маниерът й бе по-непосредствен от обичайния за жена от нейната класа. Сано си спомни, че Еджима се бе оженил за куртизанка от Йошивара — квартала на удоволствията. Той учтиво отказа и после попита:

— Освен вас в къщата има ли други членове на семейството?

— Не — отвърна Джозан. — Останалите не живеят в Едо.

— Съжалявам, че трябва да ви съобщя лоши новини — продължи Сано. — Еджима сан е станал жертва на убийство.

Госпожа Еджима ахна от изненада:

— Но аз мислех, че е умрял при произшествие по я време на конни надбягвания.

Слисан, Джозан поклати глава.

— Какво се е случило?

— Убит е чрез смъртоносно докосване. Някой, който очевидно владее древната бойна техника, я е използвал срещу баща ви.

Сано внимателно наблюдаваше вдовицата и осиновения син. Красивото лице на госпожа Еджима замръзна в непроницаемо изражение. Джозан премига. Сано се запита дали бяха разстроени от неочакваната вест, или в момента разсъждаваха по какъв начин убийството щеше да засегне интересите им.

— Кой го е извършил? — попита Джозан. — Кой е убиецът на баща ми?

— Това ще се установява тепърва — отвърна Сано. — Аз разследвам убийството на Еджима сан и се нуждая от вашето съдействие.

— На ваше разположение съм — заяви Джозан с широк жест, сякаш с радост би предоставил на Сано всичко, което поиска.

— Аз също ще сторя каквото мога, за да ви помогна да откриете убиеца на мъжа ми — каза госпожа Еджима.

Изведнъж чертите на Джозан се сгърчиха. Той се извърна и скри лице зад ръкава си.

— Моля да ме извините — успя да изрече той, задавен от ридание. — И бездруго смъртта на горкия ми баща бе такъв шок, а сега и това! Каква ужасна трагедия!

Госпожа Еджима сграбчи ръката на Джозан и я дръпна от лицето му.

— Ах ти, лицемер такъв! Какво те е грижа как е умрял, след като наследяваш парите му?

— Млъквай! Махни се от мен! Джозан отблъсна жената и се обърна към Сано, очевидно ужасен, че дворцовият управител на Япония трябва да чува как го обвиняват в липса на синовна обич. — Моля, не й обръщайте внимание. Тя е в истерия.

Сано забеляза, че очите на Джозан бяха сухи и потъмнели от гняв към госпожа Еджима.

— Моят скъп, любим съпруг си отиде завинаги! — изплака тя. — Толкова го обичах. Как ще живея без него?

Джозан я погледна навъсено.

— Лицемерката си ти. Преструваше се, че обичаш баща ми, но се омъжи за него единствено заради ранга и парите му.

— Не е истина! — кресна госпожа Еджима. — Ти винаги си ревнувал, защото застанах между теб и него. И сега се опитваш да ме охулиш.

Сано си помисли, че убиецът често се оказваше член на семейството на жертвата. Джозан и госпожа Еджима едва ли владееха техниката на дим мак, но един предишен случай на убийство в имперската столица го бе научил, че уменията по бойни изкуства могат да се проявят в неподозирани на пръв поглед комбинации.

— Достатъчно те търпях — отсече Джозан, загубил търпение. — Напусни стаята.

— Не си ти този, който ще заповядва тук! — изсъска госпожа Еджима. — Ще остана! Всичко, свързано с моя съпруг, засяга и мен.