Лора Роуланд - Дим Мак

— Нима искаш да ми кажеш, че трябва да се откажа от това разследване? — попита Рейко ужасена, и то не само защото осъзна, че положението на съпруга й бе тъй несигурно, че нейното поведение можеше да се използва срещу него.

— Надявам се да разбереш защо трябва да се откажеш, и да го сториш доброволно.

Рейко остана безмълвна, докато се опитваше да подреди мислите си.

— Разбирам, че враговете ти търсят всячески оръжие, с което да те унищожат. Давам си сметка, че това оръжие може да се окажа аз.

В бойната зона на политиката дори една такава незначителна грешка, като проявено от съпругата незачитане на традицията, бе сериозен недостатък за един висш служител. Тя не искаше да застрашава положението на Сано и да рискува да опозори него и семейството им, но пък и не желаеше да се откаже от разследването. Освен това бе обезпокоена от промяната в Сано, който преди време сам щеше тутакси да се заеме със случая на Югао.

— Животът на една жена е в опасност, налице са куп въпроси без отговори, които поставят под съмнение вината й. Не мислиш ли, че е важно да се установи какво всъщност се е случило в нощта на убийствата? Вече не държиш ли да се увериш, че истинският виновник е наказан?

— Разбира се, че държа! — възкликна Сано с раздразнение, загубил търпение.

Търсенето на истината и отстояването на справедливостта бяха крайъгълен камък за неговата чест, така решаващи в съзнанието му за бушидо, както са смелостта, дългът към господаря и вещината в бойните изкуства. Без съмнение той спазваше своите принципи и в настоящото си разследване. Но думите на Рейко го сепнаха. Нима шестте месеца на поста на дворцовия управител го бяха променили така, че политиката и собственият му пост вече го вълнуваха повече, отколкото честта? Нима следваше Пътя на воина само когато заповедите отгоре му го позволяваха? Мисълта за това го потисна.

— Тогава смяташ ли, че Югао трябва да умре заради престъпление, което може и да не е извършила, само защото е хинин и по тази причина не заслужава справедливо отношение?

— Положението й в обществото няма нищо общо със съмненията ми, доколко разумно е разследването ти. Що се отнася до личното ми мнение, тя има право на справедливост както всеки друг гражданин.

При все това Сано усети, че тонът му бе станал отбранителен. Запита се дали убеждението, което твърдеше, че изповядва, все още бе искрено. Или от висотата на ранга му вече му се струваше, че заради хората в низините не си струва да си създава главоболия.

— Но вече не разполагам с онази свобода на действие извън закона, която имах едно време — добави той.

— Но пък разполагаш с много повече власт — припомни му Рейко. — Не трябва ли да я използваш в името на доброто?

— Разбира се — Сано не беше забравил, че това бе главната му цел му като дворцов управител. — Но е спорно дали предоставянето на втори шанс за Югао е в услуга на доброто. Тя ми се струва виновна и ако наистина е такава, едно разследване само ще забави справедливата присъда. А бедата при властта е, че тя може да корумпира както онези, които смятат, че служат на правдата, така и отявлените злодеи.

Духът на Янагисава витаеше из имението, което преди време бе неговият дом и в което сега живееха Рейко и Сано. Понастоящем Сано заемаше неговия влиятелен пост и бе изправен пред същите изкушения.

— Властта кара хората да смятат, че стоят над закона и притежават свободата да вършат каквото им е угодно — продължи Сано. — Делата ми в определен момент може да изглеждат добри… но да доведат до последствия, които изобщо не съм очаквал. Накрая може да се окаже, че съм сторил много повече зло, отколкото добро. И ще стане ясно, че съм злоупотребил с властта си и съм опетнил честта си. И ще се превърна в Янагисава, който плетеше интриги, присвояваше незаконно, клеветеше и убиваше в защита на собствените си интереси. После един ден ще бъда пратен в изгнание на същия остров…

Рейко прочете мислите му и върху лицето й се изписа ужас, след като осъзна тревогата му.

— Но ти никога няма да станеш такъв! А случаят на Югао е просто един дребен, макар и не маловажен проблем. Едва ли би могъл да съсипе политическата ти кариера… или да опетни честта ти. Мисля, че преувеличаваш ролята му.

Възможно бе да е права, но Сано не искаше да допуска грешка, нито да се откаже от думите си. Беше ядосан на Рейко, задето го бе предизвикала и бе повдигнала въпроси за собствената му личност, които бяха твърде неудобни. Той се поддаде на импулса да стане нападателен.