Лора Роуланд - Дим Мак

— И след като обсъдихме какви са моите причини да не желая да се замесваш с Югао, бих искал да разбера защо си толкова настоятелна да поемеш това разследване — каза той. — Може би съчувствието, което изпитваш към нея, те е направило пристрастна? Ако е така, знаеш, че не ти се случва за пръв път.

Очите на Рейко се разшириха. Съпругът й намекваше за случая с храма на „Черния лотос“, когато тя се бе опитала да помогне на друга млада жена, осъдена за убийство 10 10 Храмът на сектата „Черният лотос“ и убийството на младата жена са основни теми в шестата книга от поредицата „Японски загадки“ от Лора Джо Роуланд. — Б.ред. . Двамата рядко отваряха дума за него, защото той замалко не бе съсипал брака им и продължаваше да представлява твърде болезнена тема.

— Не изпитвам никакво специално съчувствие към Югао. Ако беше видял колко враждебно се държа с мен, щеше да знаеш, че имам всички основания да желая да докажа, че е виновна.

Сано кимна, макар и все още обзет от съмнения.

— Длъжен съм да те помоля да помислиш отново дали е редно да се заемеш с този случай.

Рейко остана безмълвна, а на лицето й се изписаха противоречиви чувства. Сано разбираше колко силно бе желанието й да проведе това разследване, видя и усилието, което полагаше, да не му се ядоса. Накрая тя каза:

— Ако ми забраниш, ще се съобразя с желанието ти.

Сано бе изправен пред сериозна дилема. Отстъпеше ли заради любовта си към Рейко и желанието си тя да е щастлива, оставайки верен на принципите си, щеше да изложи на риск положението си и тежко и горко им, ако нещо се объркаше. Смъртната заплаха бе негов неизменен спътник, откакто бе станал член на бакуфу, но сега имаше още по-големи основания за страх. Хвърли поглед към стаята, където спеше Масахиро. Момчето растеше и с всяка изминала година все повече осъзнаваше ролята си на баща и до каква степен съдбата на Масахиро зависеше от него. Синът на един опозорен служител щеше да е обречен на мрачно бъдеще.

Но вземеше ли решение да забрани на Рейко, щеше да обърне гръб на честта и да се прояви като страхливец. В капана между огън и напаст той избра страната на честта, както бе правил винаги досега.

— Няма да ти забраня — рече той. — Щом настояваш, поеми това разследване. Но бъди предпазлива. Опитай се да не привличаш внимание или да сториш нещо, което би могло да ни навреди.

Рейко се усмихна.

— Да, обещавам да бъда дискретна. Благодаря ти.

Сано видя радостта й от това, че й бе дал разрешението си, макар и без благословията си. Установи, освен това, че Рейко не бе изненадана от решението му. По някакъв начин тя бе успяла да го въвлече в положение, в което той не можеше да каже „не“, без да се компрометира. Изпита неохотно и в същото време искрено възхищение от интелигентността й. Без съмнение Рейко умееше да го манипулира по-добре, отколкото той нея. Но тази вечер му бе показала, че той се нуждае от човек до себе си, който да му помага да остане верен на идеалите си, и изпита радост, че може да разчита на нея.

— Как възнамеряваш да започнеш разследването си?

— Мислех утре да огледам мястото, където са били убити родителите и сестрата на Югао, а после да разговарям с познати на семейството. Може да открия улики, доказващи вината или невинността й.

— Струва ми се добър подход — каза Сано с надеждата, че няма да му се наложи да съжалява за взетото решение.

— А каква е следващата стъпка в твоето разследване? — попита Рейко, сияеща както всеки път, когато предвкусваше удоволствието от поредното приключение.

— Трябва да направя възстановка на убийството на началника Еджима — отвърна замислено Сано. — В известно отношение твоето разследване е по-напред от моето. Ти поне разполагаш с главен заподозрян и знаеш къде е извършено убийството. А моята първа задача е да открия реалното местопрестъпление — там, където Еджима е станал жертва на смъртоносното докосване. Може би тогава ще разбера и кой е извършителят.

На следващата сутрин Сано стана, преди слънцето да се извиси над хълмовете източно от Едо и нощните стражи да сдадат пост в крепостта. Предстоеше му да възобнови работата си по разследване на убийството, но преди това хапна набързо в кабинета си, докато персоналът му го информира накратко за новините от провинциите. Преддверието вече бе пълно със служители, но днес нямаше да позволи обичайните му дейности да погълнат цялото му време; не можеше да разлиства документи, докато един убиец бе на свобода и равновесието във властта зависеше от него. Беше крайно време да му захлопне отворената врата.