Лора Роуланд - Дим Мак

Той освободи подчинените си и каза на главния си помощник:

— Излизам.

— Хората навън чакат за среща с вас, почитаеми дворцов управителю — напомни му вежливо помощникът. Той бе умен, способен и честен човек на име Козава, с вид на учен и с подчертана почтителност в обноските. — А тук имате още кореспонденция за прочит и отговор.

Козава посочи към един отворен сандък, пълен със свитъци, който бе изникнал зад бюрото на Сано.

Сега беше моментът да постави ново начало.

— Разпореди се за всичко и всички. Остави важните въпроси за мен. С второстепенните се оправяй сам.

— Да, почитаеми дворцов управителю — отвърна Козава, посрещайки с охота заповедта.

— Искам всички случаи на внезапна смърт на служители от бакуфу да ми бъдат докладвани лично и незабавно — заяви Сано. Ако последваше ново убийство като заговор срещу владетеля Мацудайра, той държеше да го научи по най-бързия начин.

— Тялото да не се пипа. Никой да не напуска местопрестъплението преди моето пристигане.

— Както наредите, почитаеми дворцов управителю. Къде мога да ви открия, ако се наложи?

— Известно време ще бъда в имението на началника Еджима — отвърна Сано. — После вече не знам.

Щом излезе от кабинета си, детективите Маруме и Фукида, както и още неколцина от помощниците му тръгнаха с него. Той се мъчеше да се пребори с чувството, че току-що бе пуснал юздите и независимо дали щеше да разреши този случай, някъде напред дебнеше безпощадна гибел.

Имението на началника Еджима, което се намираше в административния район Хибия, бе огромно и внушително и съответстваше на ранга му. Заради двуетажната представителна къща, оградена от висок зид, постройките наоколо изглеждаха ниски и невзрачни. Портата имаше двойни крила и двуреден керемиден покрив. Когато пристигнаха там, Сано установи, че имението е обгърнато от странна тишина. Служители, чиновници и войници изпълваха улиците на района, но около къщата на Еджима улиците бяха пусти, сякаш всички избягваха мястото, където лежеше наскоро починалият началник, за да не бъдат осквернени от зли духове. Сано и хората му спряха при портите, където прислужници окачваха траурен креп. Черният плат се вееше на вятъра; яркият пролетен ден бе замъглен от пушека на погребален тамян.

Детектив Маруме се обърна към двама от пазачите в стражницата.

— Почитаемият дворцов управител иска да разговаря със семейството на вашия господар. Отведете ни при тях.

Едно от преимуществата, които Сано приемаше с охота в качеството си на дворцов управител, бе, че рангът му налагаше дълбок респект и безпрекословно подчинение. Стражите тутакси повикаха прислужници, които ги придружиха до къщата. Всички събуха обувките си и свалиха мечовете си в антрето, след което поеха нататък по един коридор, наситен с мирис на дим от тамян, който се стелеше навън от приемната. Щом приближиха помещението, Сано чу отвътре гласове, а през преградата от дърво и хартия видя приглушената светлина на фенери и неясните сенки на две фигури.

— Нямаш никакво право над имението му — отсече гневен мъжки глас.

— О, напротив, имам — прозвуча в предизвикателен отговор пронизителен глас на жена. — Аз бях негова съпруга.

— Негова съпруга! — гласът на мъжа преливаше от презрение. — Ти не си нищо повече от една уличница, която се възползва от самотата му.

Жената избухна в язвителен смях:

— Не съм единствената, която се е възползвала от него. Ти пък си просто бедният роднина, когото той осинови. Никога нямаше да го стори, ако не го беше изиграл, за да се докопаш до парите му.

— И така да е, аз съм негов законен син и наследник. Сега аз управлявам състоянието му.

— Но той ми обеща дял от него — възрази жената и този път в гласа й прозвуча нотка на отчаяние.

— Толкова по-зле за теб, че не е пожелал да включи това обещание в завещанието си. Не съм длъжен да ти дам и петак. Всичко е моя собственост — отвърна мъжът тържествуващо.

— Мръсно копеле!

Слугата, който въведе Сано в къщата, похлопа на рамката на вратата и изрече вежливо:

— Извинете, но имате посетители.

Мъжът изруга под нос. Сянката му се приближи и до преградата. Вратата се плъзна встрани и на прага се появи масивен самурай към трийсетте, който слисан зяпна Сано.

— Почитаеми дворцов управителю — рече той. — Какво… защо…?

Осиновеният син на началника Еджима имаше гъсти вежди и ниско надвиснало чело, което му придаваше простоват вид, въпреки церемониалната роба от черна копринена, която носеше. Той бе видимо смутен, давайки си сметка, че Сано бе чул свадата.