Лора Роуланд - Дим Мак

— Убит е началникът на мецуке — каза Сано. — Владетелят Мацудайра ми нареди да оглавя разследването.

Докато той обясняваше подробностите около престъплението и подмолните опасности, както и последствията в случай на провал, Рейко изпита вълнение и в същото време тревога. Сано продължи:

— Това убийство крие възможности за разгаряне на политическия конфликт в нова война. Владетелят Мацудайра е уязвим, защото неговите служители са подложени на атака. Отново се озовах притиснат между двете фракции.

Понастоящем залогът, свързан с положението му, бе още по-голям, но Рейко знаеше, че досега усилията на Сано да разгадае някакъв случай винаги се бяха увенчавали с успех, а едно разследване на убийство бе нещо, върху което можеха да работят съвместно, за разлика от административната работа, която обикновено поглъщаше времето му.

— Звучи особено интригуващо — каза тя. — Мога ли да ти помогна с нещо?

Работата по този случай, както и по задачата, която й бе поставил баща й, щеше да я ангажира сериозно, но тя предпочиташе прекомерната заетост пред привидната.

— Може би по-нататък — Сано отпи от сакето си и попита: — Ти какво прави днес?

От вниманието й не убягна начинът, по който Сано бе побързал да смени темата — чувстваше, че двамата се бяха отдалечили един от друг. Защо съпругът й не желаеше да обсъжда повече случая? Звучеше така, все едно не искаше тя да участва. Но откакто бяха женени, двамата работеха като партньори в разследванията вече близо четири години. Рейко реши да не търси скрит смисъл в думите му и да приеме, че ако има нужда, той ще й позволи да му помага според силите си.

— И аз се заех с нов случай — обяви Рейко.

След като му разказа за Югао, за делото и за молбата на баща си, Сано изглеждаше колкото разтревожен, толкова и заинтригуван.

— Значи тази жена е хинин?

— Да. Затова полицията не е разследвала убийството на семейството й и тя не е имала справедлив процес.

— И ти сега ще търсиш улики, които могат да докажат невинността й, въпреки че тя е направила самопризнания?

Рейко бе озадачена от нотката на неодобрение, която бе доловила в гласа му.

— Да.

Обхванал в ръка брадичката си, Сано каза:

— Не знам дали това е добра идея.

— Защо не? — Рейко бе изненадана.

Тя си мислеше, че Сано ще посрещне с радост задачата й да свърши нещо стойностно като това да защити един низвергнат член на обществото. Той заговори с неохота:

— Положението ни е различно от времето, в което бях сосакан сама. Сега ме наблюдават много по-ревностно от преди. Както и семейството ми. Днес сме задължени да поддържаме по-висок стандарт на поведение. Нещата, които вършехме тогава, вече няма да останат незабелязани. Последствията от контактите с неподходящи хора са същите, но рискът е значително по-голям.

— Нима искаш да кажеш, че не трябва да имам нищо общо с Югао, защото тя е заклеймена от обществото и това ще се отрази зле на твоето положение? — Рейко не можеше да повярва на това, което бе чула.

— Намерението ти да потърсиш близост с нея и да й помогнеш влиза в разрез с общоприетата норма, според която са забранени каквито и да било отношения между хинин и обикновените граждани — поясни Сано. — А ако моята съпруга прекрачи тази забрана, това ще създаде впечатлението, че аз не зачитам правилата, които ръководят обществото. И това е само част от проблема!

Рейко се втренчи в него, без да може да прикрие изумлението си. Нима това бяха думи на собствения й съпруг? Сано никога не се бе интересувал толкова много от общественото мнение. И със сигурност никога не би го поставил пред справедливостта. Тя взе да разбира защо бе посрещнал с неохота възможността тя да участва в разследването му.

— Основният проблем е, че баща ти е поискал от теб да се намесиш в системата на правораздаване — продължи Сано. — Знаеш, че го уважавам много, но той превишава правомощията си, като пренебрегва доказателствата срещу Югао… както и самопризнанията й… и моли дъщеря си да разследва убийствата.

— Признавам, че не съм разсъждавала за нещата в тази светлина!

Рейко се бе съсредоточила върху възможността да помогне на баща си, да предотврати евентуална съдебна грешка и да удовлетвори собственото си желание за детективска работа. Макар че гледната точка на Сано звучеше убедително, тя възрази:

— Но убийствата трябва да бъдат разследвани. Няма кой друг да го стори, а аз имам опит с подобни проблеми.

— Знам, че е така — тонът на Сано бе омиротворителен, благоразумен. — Ти обаче не разполагаш с официални правомощия. Освен това съдия Уеда очевидно очаква резултатите от разследването ти да опровергаят това, което е установила полицията — той поклати глава. — Това е в разрез със закона. Не мога да го допусна. Не мога да си позволя да действам така, все едно покровителствам утайката на обществото и оставям ненаказани направили самопризнания престъпници.