Лора Роуланд - Дим Мак

Главатарят се навъси недоверчиво — по принцип жени не се занимаваха с разследване на престъпления. После сви рамене, твърде безразличен, за да настоява за обяснение.

— Но случаят не е ли изяснен вече? Нали Югао е арестувана.

— Със съдията се съмняваме, че тя е убила семейството си.

— Е, аз пък не — заяви Канай. — Ако питате мен, Югао е виновна.

— Защо смятате така?

— Бях тук онази нощ. Аз открих убийствата и задържах Югао.

Рейко си бе поставила за цел да издири първия свидетел на местопрестъплението — сега късметът й спестяваше усилията.

— Разкажете ми какво се случи.

Изражението на отговорника подсказваше, че той не разбира защо тя не приеме думата му за истина, вместо да си прави труда да се занимава с хинин, но за пореден път сви рамене.

— С помощниците ми извършвах обичайния обход на селището. Непрестанната бдителност тук е единственият начин за поддържане на реда. Чухме писъци от тази посока. Докато стигнем до колибата, писъците секнаха. Мъжът лежеше ето там — Канай посочи към една просмукана с кръв част от пода. — Мисля, че той издъхна пръв. Беше в леглото. Жена му лежеше там, а по-малката им дъщеря — ето там — Рейко проследи пръста му, който сочеше още две петна в отсрещния край на стаята, където подът бе оцветен в ръждивокафяво. — Били са гонени. Вижте кървавите следи от стъпки.

Рейко обърна внимание на начина му на изразяване, типичен за висшата класа. Тя забеляза и кървавите пръски по дъсчените стени. Представи си как двете ужасени жени бягат от безмилостното острие, което се забива в плътта им.

— И трите жертви бяха промушени многократно по цялото тяло. Имаха рани по ръцете си… явно са се отбранявали — Канай влезе в колибата и застана в средата. — Югао седеше тук, заобиколена от труповете. Лицето й бе оцапано с кръв, дрехите й бяха подгизнали от нея. Стискаше в ръце окървавения нож. И по-рано съм виждал убийства… тук те не са рядкост… но това ме потресе. Обърнах се към Югао: „Милостиви Небеса, какво се е случило?“ — в привидно безстрастния му глас прозвуча скрито вълнение. — Тя вдигна поглед към мен съвършено спокойна и отвърна: „Аз ги убих“. Е, това изглеждаше очевидно. И аз я предадох на полицията.

Той бе потвърдил казаното от дошин на процеса на Югао. Описанието на случилото се през онази нощ накара зловещата картина да оживее в съзнанието на Рейко, която бе по-склонна от всякога да смята, че Югао е точно толкова виновна, колкото твърдеше. Но тя не можеше да приключи разследването си единствено въз основа на показания, дадени от свидетел, дошъл на местопрестъплението след извършването на убийствата.

— Когато пристигнахте тук онази нощ, видяхте ли някой друг, освен Югао? — попита Рейко.

— Само неколцина съседи, които бяха наизлезли от колибите си, за да видят каква е тази суматоха.

По-късно Рейко трябваше да установи дали живеещите наоколо не бяха забелязали някой да се навърта около къщата преди убийствата или да бяга след тях.

— Доколко познавахте семейството?

— Достатъчно. Бяха тук повече от две години.

Оставаха им още около шест месеца до изтичане на присъдите.

— Какво можете да ми кажете за тях?

— Мъжът се казваше Таруя. Преди време притежавал увеселителен парк в Рюгоку. Бил богат, влиятелен търговец, но когато стана хинин, получи работа като палач в затвора на Едо — това бе една от презрените професии, която се поверяваше на низвергнатите. — Съпругата му Оаки и Югао припечелваха с шиене. По-малката дъщеря Умеко се продаваше на мъже. Ето там ги обслужваше.

Отговорникът посочи към навеса.

— Трябва да разбера защо Югао е убила семейството си, ако наистина го е сторила — заяви Рейко.

— Тя не ми каза, но не се разбираше с тях особено. Караха се много. Съседите вечно се оплакваха от шума. Естествено, това не е нещо необичайно тук. През седемте години, откакто съм в този ад, със сигурност съм разбрал едно — когато хората живеят в мизерия, наблъскани в коптори, свадите са неминуеми. Кой знае какви дреболии са станали причина Югао да превърти.

На това място Рейко съзря възможност да намери отговор поне на един въпрос.

— Защо Югао и семейството й са станали хинин?

— Баща й бил извършил кръвосмешение с Югао.

Рейко знаеше, че кръвосмешението с роднина от женски пол бе едно от престъпленията, за които мъжът можеше да бъде понижен в хинин, но при все това бе изумена. Беше чувала слухове за мъже, задоволяващи похотта си със собствените си дъщери, но не можеше да проумее как един баща би могъл да стигне до подобна отвратителна извратеност.