Лора Роуланд - Дим Мак

— Ако престъпникът е бил бащата на Югао, какво са правели тук майката и дъщерите?

— Те бяха три безпомощни жени без пари на свое име. Зависеха изцяло от Таруя. Трябваше да се преместят тук с него или да умрат от глад.

А това означаваше, че цялото семейство — в това число самата Югао — е споделило наказанието на бащата. Изглеждаше несправедливо, но според законодателството на Токугава често заради престъплението на извършителя цялото му семейство понасяше наказанието. Сърцето на Рейко заби учестено, защото тя съзря мотив поне за едно от убийствата. Дали Югао не се беше почувствала тъй омърсена и посрамена от кръвосмешението, че да намрази бащата, когото по традиция бе длъжна да почита и обича? Дали избухливостта й онази нощ не се бе възпламенила в убийствена ярост?

Рейко се озърна. Въображението й насели стаята с един мъж и три жени, седнали да вечерят. Лицата на бащата, майката и сестрата на Югао бяха замъглени, само чертите на Югао бяха на фокус. Рейко чу гневните им гласове да се извисяват в поредната свада, подхранвана от мизерните условия, вечния недоимък и взаимния им позор. Представи си как си разменят удари, замерват се със съдове и се обсипват с ругатни. А може би престъпният акт, който ги бе обрекъл на тази печална съдба, не бе престанал. Рейко си представи потъналия в мрак коптор през онази нощ. Видя две сенки — на Югао и на баща й — в леглото, което се намираше над по-голямото кърваво петно на пода.

Той се просва върху нея и затиска с ръка лицето й, за да не й позволи да вика, докато прониква в нея. Наблизо спят майката и сестрата. След като забраненото съвкупление е извършено, бащата се претъркулва встрани от Югао и заспива, а в това време тя кипи от гняв. Поредното унижение през тази нощ й идва твърде много.

Югао става, взема някакъв нож и го забива в гърдите на баща си. Той се събужда, виейки от болка и изненада. Опитва се да изтръгне ножа от ръцете й, но тя срязва ръцете му и го намушква отново и отново. Виковете му събуждат майката и сестрата. Ужасени, те хващат Югао и я откъсват от бащата, но твърде късно — той е мъртъв. Югао е като обезумяла от ярост. Насочва ножа към майка си и сестра си. Погва ги, мушкайки и ръгайки, докато двете пищят от ужас. Ходилата им оставят кървави отпечатъци по пода, докато накрая двете рухват безжизнени.

Югао оглежда резултата от стореното. Жаждата й за мъст е утолена, яростта й преминава в неестествено спокойствие. Тя сяда с нож в ръка и безропотно очаква съдбата си.

Гласът на отговорника прекъсна мислите на Рейко:

— Видяхте ли каквото ви беше нужно?

Видението се стопи. Рейко премига. Сега вече разполагаше с правдоподобна теория за причините и начина, по който бяха извършени убийствата, но това бяха само предположения. Нуждаеше се от доказателства, преди да кажеше на баща си, че Югао е виновна и трябва да бъде осъдена на смърт.

— Тук да — отвърна тя. — Сега трябва да разговарям със съседите. Бихте ли ме развели из селището и представили на когото трябва?

Канай я погледна снизходително.

— Както желаете, но мисля, че си губите времето.

Любопитството на Рейко по отношение на хинин включваше и този мъж, който бе станал неин доброволен, макар и скептичен помощник.

— Може ли да ви попитам как се озовахте тук?

Лицето му потъмня от вълнение и той се извърна.

— Когато бях още млад, неочаквано се влюбих. Тя работеше в една чайна — мъжът говореше така, сякаш всяка дума бе като шибане с камшик. — Аз бях самурай от горда и древна фамилия. Искахме да се оженим, но принадлежахме към различни светове. Решихме, че след като не можем да живеем заедно, ще умрем заедно. Една нощ отидохме на моста Рюгоку. Завързахме се заедно с въже. Заклехме се във вечна любов и скочихме.

Това беше позната история, тема на редица пиеси от репертоара на театър кабуки 11 11 Класически японски театър с пищни костюми и стилизирана актьорска игра, възникнал в началото на XVII в. Включва музика и танци, основава се на популярни легенди и всички роли се изпълняват от мъже. — Б.пр. . Споразумението за самоубийство бе често срещано сред обречените от закона влюбени.

— Но вие сте… — подхвана недоумяващо Рейко.

— Все още жив — довърши Канай. — Когато паднахме в реката, тя се удави почти веднага. Лесно се прости с живота си. Но аз… Сякаш тялото ми разполагаше със собствена воля, която не му позволяваше да умре. Когато течението ни повлече, аз се съпротивявах, докато въжето, с което бяхме вързани, се разхлаби. Доплувах до един док. И там ме откри полицията. На следващия ден тялото й бе изхвърлено от течението. А аз бях осъден и понижен в хинин. Това бе обичайното наказание за оцелелите при споразумение за самоубийство от любов. Рейко погледна безутешната му поза и осъзна, че той все още скърби за своята любима.