Патриша Корнуел - В опасност

— Кой си ти и какво искаш! — изкрещява Мат.

Уин просто се вторачва в него, номер, усвоен отдавна на училищното игрище, след като порасна и се умори да се заяждат с него. Колкото по-дълго се вторачваш в някого и нищо не казваш, толкова повече откача човекът и очите на Мат сякаш отстъпват подобно на малки миди, зариващи се в пясъка, за да се скрият. Вече не е толкова корав. Уин стои там, препречил вратата, втренчен в него.

— Човече, ти си луд — казва Мат, започва да се паникьосва.

Мълчание.

— Хайде, не правя никому нищо.

Плюе, докато говори, толкова е уплашен, че може да се оцапа. Мълчание.

После Уин казва:

— Чувам, че умираш да риташ кучета и да тормозиш жена си.

— Това е лъжа!

Мълчание.

— Кой е изрекъл тая лъжа!

Мълчание.

И тогава:

— Просто искам да запомниш лицето ми — казва Уин много тихо, втренчен и без следа от чувства. — Ако още веднъж обезпокоиш Сузи или пак удариш животно, това лице ще бъде последното, което ще видиш.

Уин научава разочароващата новина, че ДНК анализът още не е завършен. Обяснява, че случаят е спешен, пита колко бързо може да бъде завършен анализът. Може би след около ден. Пита какво точно биха означавали резултатите.

— Една генеалогична история — обяснява доктор Рийд по телефона, — основана на четири големи биогеографски групи от прародители: южноафриканска, индоевропейска, източноазиатска или индианска и смесена.

Уин седи на любимия люлеещ се стол на Нана край отворения прозорец, а вятърът тихичко подрънква камбанките, лекичко и сладко.

— Технологията е основана на ПЕН — обяснява Рийд, — или полиморфизъм на единични нуклеотиди. За разлика от обичайното сортиране на ДНК, той изисква анализ на милиони основни двойки гени при търсенето на шаблони, много от които са без значение. В основни линии това, от което се интересуваме, са около две хиляди прародителски информационни маркери…

Уин слуша типичен учен, който по обичайния начин прекалява с подробностите, продължава ли продължава за някаква бета-версия на някаква машина, която е точна на 99,99 процента, за някакъв тест, който може да предскаже цвета на човешките очи от ДНК с 95 процента точност, за Харвардското медицинско училище и един лиценз, който лабораторията има, за да разработва някакво лекарство против анемия…

— Уха! — Уин спира да се клати. — Какво общо имат лекарствата с това?

— Фармакогенетика. Започнахме да правим наследствени профили не за да работим по криминални случаи. Първоначалната цел беше да се помогне на фармацевтичните компании за определяне как генетиката може да бъде приложена в разработването на лекарства.

— Разработвате нещо общо с Харвардското медицинско училище? — Уин е обзет от предчувствие, и то силно.

— Може би сте чувал за прохемоген? За лечение на анемия в съчетание с бъбречна недостатъчност, при противоракова химиотерапия и лекуван с „Ретровир“ ХИВ. Може да помогне за намаляване на нуждата от кръвопреливания.

Ветрец раздвижва дърветата отвъд прозореца на Нана и камбанките сякаш започват да звънят по-силно.

— Доктор Рийд — започва Уин, — имате ли нещо против да ми кажете преди колко време беше предадена пробата от случая „Финли“?

— Мисля, че преди около два месеца.

— Толкова време ли отнема?

— На теория пет дни, седмица, но това е въпрос на приоритети. В момента анализираме ДНК от около сто разследвания на криминални случаи, няколко от тях на серийни изнасилвани и убийци. Казаха ми, че не е бърза работа.

— Разбирам. Отпреди двадесет години. Онзи, за когото говорим, вероятно вече не убива хора.

— Не е мъж. Първото нещо, което правим, е да проведем стандартен анализ на тандемните повторения на нуклеотидите, които ни дават информация за пола чрез един от маркерите. И двата ДНК източника са от жени.

— И двата? Какво?

— Образци от дрехите около врата, подмишниците, чатала, където може да намерите клетки от пот и парченца кожа, ни дадоха профил на жена, която има различен ДНК профил от кървавите петна, за които винаги се е предполагало, че са на жертвата, и те наистина са от нея — обяснява той. — Това го разбрахме още в началото.

Складовете, където кънтри клубът съхраняваше архива си от десетилетия, са постройки, издигнати от сгурбетонови блокчета, свързани като железопътни вагони върху участък от два акра.

Въпреки че постройките са климатизирани, няма осветление и Сайкс прекарва тесния лъч на своето малко фенерче по белите кашони, докато Миси проверява своя инвентарен списък, за да може да каже какво има вътре.