Патриша Корнуел - В опасност

— Честна дума, ще са нужни двайсет години, за да бъдат изровени. Това може да отнеме… — смайване, доловима въздишка.

— Аз ще ви помогна в търсенето — обещава Сайкс.

Горният етаж в гаража на Ламонт е превърнат в стая за гости, която не изглежда да е била използвана, като изключим следите и малкото мръсотия по тъмнокафявия килим, оставени от подметки. Доста големи крака, отбелязва Уин. Две различни следи.

Стените са боядисани в бежово и са украсени с няколко щампи: платноходки, морски пейзажи. Има едно единично легло, покрито с кафява покривка, масичка до леглото, малък гардероб, въртящо се кресло, бюро, върху което има само попивателна, зелена стъклена лампа и месингов нож за писма, който прилича на кама. Мебелите са от евтин явор. Малка баня с поставени една върху друга пералня и сушилня, много спретнати и чисти. Всичко изглежда неизползвано, разбира се, като изключим следите от стъпки по целия килим.

— Какво намери горе? — провиква се Сами от долния край на свалящата се стълба от шперплат. — Искаш ли да се кача?

— Няма нужда, а и няма място — отговаря Уин, поглеждайки надолу през отвора към темето на посивяващата му глава. — Изглежда никой не е отсядал или работил тук. А ако го е правил, се е изнесъл и доста добре е почистил. Със сигурност някой или може би повече от едно лице са се разхождали насам-натам.

Уин измъква чифт латексови ръкавици от джоба си, слага ги, започва да отваря чекмеджетата. Отпуска се на четири крака, поглежда под гардероба, под леглото, нещо му подсказва да огледа навсякъде, без да е наясно за какво или защо. Ако някой е бил тук и е напуснал апартамента, очевидно е почистил и е пуснал прахосмукачка. Тогава защо? И кой е разбил и отворил вратата долу? Дали някой е идвал тук, след като Ламонт едва не бе убита, и ако е така, какво е търсил този човек? Той отваря един килер, отваря шкафовете под мивките в кухненския бокс и банята, изправя се в средата на дневната, оглежда се пак, вниманието му се насочва към готварската печка. Отива при нея и отваря вратичката.

На долния рафт има дебел плик с изписан на ръка адрес на службата на ОП и обратен адрес в Ноксвил, множество марки, залепени накриво в бързината, стойността им е по-голяма от нужната.

— Исусе Христе!

Пликът е срязан и Уин поглежда към ножа за писма на писалището, онзи, който му прилича на кама. Изважда дебело досие, пристегнато с ластици.

— Не мога да повярвам! — възкликва той.

Стъпките на Сами се чуват по свалящата се стълба.

— Случаят. Бил е у нея през цялото време — после вече не е толкова сигурен. — Или у някой ДРУГ.

— А? — смаяното лице на Сами се появява в отвора.

— Досието по случая „Финли“.

Сами се държи за въжено перило, не се качва по-нагоре, отново произнася:

— А?

Уин вдига папката и обяснява:

— Това е било у нея от три проклети месеца. Преди още да съм започнал в академията, преди още да ми каже, че отивам. Боже!

— В това няма смисъл. Ако ноксвилското полицейско управление го е изпратило на нея, нямаше ли да ти кажат, когато започна да го търсиш?

— Няма име — Уин отново чете етикета, — само адрес, който не ми е познат. Пощенски печат от десети юни. Пощенски код 37921, „Уестърн Авеню“, район Мидълбрук Пайк. Почакай.

Обажда се на Спайкс, получава нейния отговор, успокоява се — както винаги, когато всичко започне да се разплита. Адресът за връщане на подателя е на Джими Барбър.

— Изглежда тази негова жена пияница е копала из мазето много преди теб — подхвърля Уин на Сайкс. — Изпратила е досието на Финли тук, където е крито в печката.

— Къде? Кучката ме е излъгала!

— Зависи. Каза ли й изобщо какво точно търсиш? — пита Уин.

Мълчание.

— Сайкс? Там ли си още? Каза ли й?

— Добре де, не съвсем — признава тя.

В два и половина той паркира стария „Буик“ на Нана зад къщата, вижда ветрените й камбанки на дневна светлина, дългите им кухи тръбички, които се полюшват на дърветата и под стрехите. Не изглеждат толкова магически, както през нощта.

Друга кола е паркирана близо до баскетболния кош, почти в храстите — стара червена „Мазда М5“. Той има нужда от стационарен телефон, но точно сега апартаментът му изглежда лоша идея. Има неприятно усещане и реши да се вслуша в него. Няма да е пресилено, ако предположи, че ченгетата или някой, който насилва ключалки с щанга, може да патрулират в квартала му. Почуква, след това влиза през задната врата в кухнята, където Нана седи срещу смутена млада жена, която сече тестето от карти Таро на три купчинки. Нана е направила горещ чай, специалитета на заведението, с канела на пръчици и късчета пресни обелки от лимон. Забелязва буркан с мед от Тенеси, а до него лъжица.