Патриша Корнуел - В опасност

— Опитвам се да се свържа с детектив Джонс — казва тя на мъжа, който вдига телефона.

— Мина доста време, откакто ме наричаха така — любезно отговаря гласът. — А кой се обажда?

Тя се представя, обяснява:

— Както разбрах, сър, бил сте детектив в Ашвилското полицейско управление през осемдесетте години и се чудя дали помните един друг детектив на име Марк Холанд.

— Не много добре, защото беше детектив само няколко месеца преди да бъде убит.

— Какво си спомняте за това?

— Единствено, че отишъл в Шарлът. По общо мнение — да разпита свидетел по случай на грабеж. Ако искате да знаете мнението ми, това не беше нещастен случай. Мисля, че не е искал да се самоубие на място, където някой от нас трябваше да работи по случая.

— Имате ли някаква представа защо би искал да си отнеме живота?

— Както чух, жена му го мамела.

Нана е заспала на дивана в своята черна роба до глезените. Дългата й бяла коса е несплетена и разпиляна по възглавницата. На екрана Клинт Истууд кара някого да умира със своя голям зъл револвер.

Уин оставя мис Дог на пода и тя веднага слага главата си в скута на Нана. Животните винаги реагират на нея така. Тя отваря очи, поглежда към Уин, протяга ръце към него.

— Скъпи! — целува го по лицето.

— Отново не си беше включила алармата. Така че нямам друг избор, освен да ти дам куче пазач. Това е мис Дог.

Тя я милва, нежно подръпва ушите й:

— Не се тревожи, мис Дог. Няма да те намери тук. Тази отвратителна жена, мога да я видя ясно като бял ден, няколко зъба няма да й дойдат зле, нали? Не се тревожи, малката — казва неясно Нана. — Имам начини да се погрижа за хора като нея.

Ако искаш да си навлечеш яростта на Нана, отнасяй се лошо с животно, накарай я да излезе на една от тайнствените си мисии късно през нощта и да пръсне 999 пенита в градината на някой лош човек. Това е заплащане за старата вещица богиня Хеката, която знае как да се погрижи за жестоките хора.

Мис Дог бързо е заспала в скута на Нана.

— Хълбоците я болят — обяснява тя. — Артрит. Проблеми с венците, болки. Потисната. Доста й крещи, тази нещастна жена. Не е добър човек. Отнася се към нея по същия начин, както към себе си. Ужасно. Горкото дете! — гали я, докато започва да хърка. — Зная всичко за това — обръща се към Уин. — Всичко казаха по телевизията, но ти си добре — взима ръката му. — Помниш ли времето, когато баща ти наби един мъж, който живееше три улици по-нагоре? — сочи. — Нямаше избор.

Уин не е сигурен, че знае за какво говори Нана, но това не е нещо ново. Нейният свят не винаги е очевиден и логичен.

— Ти беше на четири, а синът на онзи човек на осем. Блъсна те на земята и започна да те рита, наричаше те с ужасни думи, наричаше баща ти с ужасни думи, расистки ругатни и, ох, копито баща ти разбра, отиде в къщата им и това беше.

— Татко ли започна?

— Не баща ти. Но той го приключи. Случват се такива неща. И ти си добре. Ако се върнеш обратно и се огледаш, ще намериш нож.

— Не, Нана. Беше пистолет.

— Има нож. Нали ги знаеш, от онези с дръжка, на която има нещо — тя го рисува във въздуха. Може би има предвид нож с предпазител като кама. — Потърси. Не трябва да се обвиняваш за онзи, когато уби. Той беше много лош, но има един друг. Той е по-лош. Зъл. Тази сутрин опитах меда върху една поничка. Тенеси е чисто място с много добри хора, не непременно добри политици, но добри хора. Пчелите не ги интересува политиката, затова им харесва там, радостни са, докато правят меда си.

Уин се разсмива, изправя се.

— Нана, мисля да се насоча надолу към Северна Каролина.

— Не още. Тук имаш несвършена работа.

— Ще включиш ли, моля, алармата срещу крадци?

— Имам си моите вятърни камбанки. И мис Дог — отговаря тя. — Тази нощ Луната е съюзена с Венера, навлязла е в Скорпион. Пълно е с недоразумения, скъпи. Възприятията ти са замъглени, но всичко това ще се промени. Върни се обратно при къщата й и ще намериш онова, за което говоря, и нещо друго. Защо виждам малко помещение с наклонени греди над главата? И тясна стълба. Може би от шперплат?

— Вероятно защото все още не съм се свъртял тук, за да почистя тавана ти — отговаря той.

На следващата сутрин Сайкс и директорът на академията по криминалистика Том са клекнали и напредват през тревата подобно на раци, докато събират месинг.

На стрелбището на Ноксвилското полицейско управление никой не забравя сам да почиства подир себе си и от всекиго се очаква да отговори на изискванията заради привилегията да учи в академията. Посещаването на часовете става без излишни приказки. Сайкс е недоспала и потисната, когато хвърля поглед към своите състуденти. Петнадесет мъже и жени в сини тренировъчни панталони, поло и кепета, които връщат огнестрелните оръжия върху моторизираната количка за голф. Завършват в осем упражнението по анализ на траектории, изхвърляне на гилзи, докато отбелязват доказателствата с малки оранжеви флагчета и снимат, както се прави на местопрестъпленията.