Патриша Корнуел - В опасност

Сайкс е унижена, обезсърчена, сигурна, че другите студенти я отбягват, защото не я уважават. Може да си мислят, че тя е следовател, който си пада по лесното. Появява се, когато става нещо весело, като стрелянето с АК-47, „Глок“ и 12-калибровата пушка за безредици, с която направо издухва онова, което тя нарича „грозните копелдашки мишени“. Те са й любимите, защото е много по-приятно да разкъсаш хартиен главорез, насочил пистолет срещу теб, отколкото да се опиташ да улучиш десетката. Пуска няколко гилзи в пластмасовата кофа, която делят с Том, въздухът е влажен и тежък, а далечните Смоуки Маунтинс са замъглени, точно според наименованието си.

— Това, което стана дотук, не представя Ноксвилското полицейско управление в добра светлина — тя се опитва да обясни, пот се стича между очите й.

— Вчера имаше груба сила и характерни наранявания — подмята Том, хвърляйки със звън още една гилза в кофата.

— Някак е странно — отбелязва тя, разгръща тревата и събира още месинг. — Точно това я е убило. Груба сила. Дзън! — и е имала характерни наранявания. — Дзън! — Уин казва, че в черепа й са пробити дупки, сякаш някой я е преследвал с чук. — Дзън! — значи уча така или иначе, независимо че пропуснах часовете.

— Пропусна смърт, причинена от злоупотреба с наркотици. Внезапна и неочаквана смърт. Малтретиране на деца — продължава Том, придвижва се из тревата и хвърля със звън още месинг в кофата.

— Знаеш, че ще наваксам — не е сигурна дали ще може, а Уин го няма, за да й помогне.

— Трябва да наваксаш — Том се изправя, протяга гръб, младото му лице е сериозно, може би по-сериозно, отколкото истинските му чувства.

Той не е такъв твърдоглавец, за какъвто се опитва да се представя. Сайкс знае това. Виждала го е с децата му.

— Какво точно за полицейското управление? — пита той накрая.

Тя обяснява за мазето на Джими Барбър, за досие, което изобщо не е трябвало да бъде носено вкъщи и сега липсва, разказва му за немислимо жестоко убийство, чието разследване изглежда невероятно нехайно и несръчно. Говори драматично, изразително, надява се, че той ще разбере важността на това, което върши, вместо да мисли за онова, което не прави.

— Не искам да представям никого в лоша светлина — продължава тя. — А ако просто зарежа всичко това и си тръгна? Ако Уин и аз го направим?

— Не се извинявай вместо него. Той може да отговаря за себе си. Ако изобщо го видим отново. Освен това, Сайкс, случаят е негов. Неговият отдел му го възложи.

Може и да е негов, но усещането не е такова. На нея й се струва, че тя върши цялата работа.

— И управлението няма да изглежда зле. Това е било преди много време, Сайкс. Полицейската работа се е променила драматично през последните двадесет години. Тогава всичко, с което разполагаха, бяха техниките за разпознаване. Не като вас сега — оглежда той курсистите си.

— Е, не мисля, че мога да му обърна гръб и да го зарежа — обявява тя.

— Курсистите в нашата академия не обръщат гръб и не зарязват каквото и да било — отговаря Том почти мило. — Ще ти кажа нещо. Утрешните огнестрелни рани ще отработваме с няколко балистични желатинови манекени.

— Добре, добре — тя обича да стреля по желатинови хора, както ги нарича, дори повече, отколкото по грозните копелдашки мишени.

— Не е толкова важно, колкото някои други неща, мога да си затворя очите. Намери време по-късно да докараш задника си на стрелбището. Но цялата следваща седмица ще имаме анализ на образци на кръвни петна. Това не можеш да пропуснеш.

Тя сваля тъмносиньото си кепе, избърсва потта от челото, гледа как другите студенти потеглят към спортната зала, към камионите, към своето бъдеще.

— Давам ти време до понеделник — обявява той.

— Нищо — съобщава Уин, докато слиза надолу по скрибуцащите дървени стъпала, спомняйки си как кънтяха само преди няколко утрини, когато целият му живот се промени.

— Казах ти. Ние наистина си поиграхме на детективи и огледахме наоколо след случилото се — обажда се Сами от креслото с подлакътници до камината, покрита с параван от цветно стъкло. — Други стаи от къщата не са били местопрестъпление. Всичко съвпада с онова, което тя казва. Той се е появил зад нея, накарал яда се качи в спалнята и толкова. Благодарение на теб.

— За съжаление не приключи с това — оглежда се Уин. Фетишизмът на Ламонт по стъклото не се ограничава само в службата й. Уин никога не е виждал нещо подобно. Всички лампи са с глобуси като онзи, който разби в спалнята — екзотична половин луна, увиснала на кована желязна верига, ръчно изрисувана с ярки цветове. Подписът е на Ула Дарни и са дяволски скъпи. Масата й за хранене е стъклена и навсякъде има кристални купи и фигурки, модерни стъклени огледала и вази.