Патриша Корнуел - В опасност

— Отгатни какво опитахме, скъпи мой — обръща се Нана към него, посягайки за карта. — Твоят специален мед, направен от щастливи пчели. Това е Сузи. Взимаме мерки срещу този неин съпруг, който мисли, че не трябва да съблюдава ограничителната заповед.

— Бил ли е арестуван? — пита Уин Сузи, на двадесет и няколко, с крехък вид, лицето подпухнало от плач.

— Моето момче е детектив — гордо обявява Нана, отпивайки от чая, когато се чува потрепване на нокти и се появява мис Дог.

Уин сяда на пода, започва да я гали, тя иска да я почеше по коремчето, а Сузи отговаря:

— Два пъти. Няма никаква полза. Мат просто плаща гаранцията, появява се както снощи в къщата на мама, чака край живия плет и ми се завира в лицето, докато слизам от колата. Ще ме убие. Зная го. Хората не разбират.

— Ще се погрижим за това — заканва се Нана.

Уин я пита къде живее майка й, забелязва, че мис Дог изглежда очебийно по-добре. Невиждащите й очи сякаш са пълни със светлина. Тя като че ли се усмихва.

— Малко по-надолу по улицата — отговаря Сузи с някакъв въпрос в гласа. — Би трябвало да знаеш.

После поглежда към мис Дог. Уин схваща. Майката на Сузи е собственичката на мис Дог. Сега му светва.

— Мис Дог никъде няма да ходи — заявява той и толкоз.

— Не ми пука, думичка няма да кажа. Мама се държи ужасно с нея. Мат е още по-лош. Аз съм й казвала същото, което и ти. Че някой ден ще прегазят кучето.

— Мис Дог е много добре — обажда се Нана. — Снощи спа в леглото ми заедно с двете котки.

— Значи майка ти не те защитава от Мат? — Уин става от пода.

— Нищо не може да направи. Той обикаля около къщата ни колкото си иска. Щом пожелае, влиза направо вътре. Тя нищо не прави.

Уин се насочва към дневната, за да използва телефона. Сяда сред кристалите и мистичния безпорядък на баба си, за да разговаря с доктор Рийд — генетик в ДНК лабораторията в Калифорния, анализирал кървавите дрехи от случая „Финли“. Казват му, че доктор Рийд участва в конферентна връзка и може да се свърже с него след половин час. Тогава Уин излиза от къщата и се отправя към къщата на мис Дог, нейния бивш дом: Виждал е Мат и преди, почти е сигурен — дребен, тлъст, с изобилие от татуировки, от типа на малтретиращите кавгаджии.

Мобилният му телефон звъни. Сайкс.

— Не ми досаждай. Готвя се да вляза в бой.

— Тогава ще бъда кратка.

— Днес нямаш ли чувство за хумор?

— Е, не исках да ти го казвам, но ако ти и аз не сме отново в клас в понеделник, ще ни изритат от академията.

Това ще разочарова повече нея, отколкото него. Масачузетската щатска полиция си има собствени криминалисти за местопрестъпленията. Няма нужда Уин сам да събира доказателства и в момента той пет пари не дава дали някога ще бъде директор на лабораториите по криминалистика или на каквото и да е друго. Хрумва му, че може би е изгубил ентусиазма си, защото подозира, че единствената причина да бъде пратен на юг да се учи, е била да го натопят да работи по случая Финли. Да го вкарат в това положение заради егоистични, политически и до този момент неизвестни цели! Вече не е сигурен кой зад какво се крие.

— Уин? — пита Сайкс.

Къщата е в полезрението му на около една пресечка напред от лявата страна. Бяла камионетка „Шевролет“ е паркирана на алеята за коли.

— Не се тревожи — успокоява я Уин. — Ще се погрижа за това.

— Не можеш! Ще имам такива неприятности с Бюрото за разследване, че вероятно ще ме изхвърлят. Уин, ще ми се да престанеш да казваш, че ще оправиш нещо, което не можеш!

— Казах ти, че ще се погрижа за това — отговаря той и ускорява крачка, когато Мат се появява от задната част на къщата, насочвайки се към пикала. Този тъп, нагъл неудачник!

— Трябва да ти кажа още нещо — продължава Сайкс обезсърчено. — Проверих при мисис Барбър. Между другото, отново е пияна. Ти беше прав.

— И? — Уин започва да подтичва.

— Тя е изпратила случая в службата на ОП преди около два месеца. Каза, че някакъв тип, вероятно млад човек, й се обадил, дал й указания. Не го споменала пред мен, защото не съм попитала, каза, че много хора се обаждат за разни неща. Съжалявам.

— Трябва да тръгвам — отвръща Уин, вече спринтирайки. Сграбчва вратата на камионетката, докато се затваря, и тлъстият малък грубиян поглежда към него първо уплашен, а после ядосан.

— Махни си шибаните ръце от пикала ми!

Той е долен и тъп, смърди на бира и цигари, дъхът му е толкова лош, че Уин може да го усети, докато отваря вратата широко, застава между нея и предната седалка. Гледа в малките жестоки очета на безполезния съпруг на Сузи, който вероятно се върти тук в очакване тя да се появи. И ако не за друго, поне като мине с колата покрай него и го види, да даде газ от ужас.