Мери Кларк - Другото лице

— Нямам представа защо е носила листчето. Нито пък как се е сдобила с него. Тя наистина много приличаше на мен. Предполагам, че баща ми я е срещнал някъде, приликата му е направила впечатление и той й е казал: „Ако някога попаднете в Ню Йорк, бих искал да се запознаете с дъщеря ми.“ Хората понякога имат двойници. Това е общоизвестен факт! Баща ми се занимаваше с бизнес, чрез който се срещаше с много хора. Доколкото го познавам, това са думи напълно в неговия стил. В едно съм убедена — ако беше жив, той не би могъл умишлено да изчезне и да изостави майка ми в такова тежко финансово положение.

Тя се обърна към Том.

— Поръчаха ми да отразя обвинението срещу Бакстър. Трябва да вървя.

— Добре ли си? — попита Том. В израза му нямаше и следа от съжаление.

— Напълно… — тихо каза Меган. Тя не погледна Стори и Нейдър.

Нейдър проговори пръв.

— Меган, във връзка сме с ФБР. Ако има някакво известие за издирване на жена, чието описание отговаря на това на жертвата от четвъртък вечер, ние ще го получим. Може би много от отговорите са свързани помежду си.

Хелън Петрович обожаваше работата си на ембриолог, завеждащ лабораторията в клиника „Манинг“. Останала вдовица на двайсет и седем години, тя беше емигрирала от Румъния, с благодарност бе приела покровителството на една семейна приятелка и беше работила при нея като козметичка, а вечер бе посещавала университетски курсове.

Сега, на четирийсет и осем години, тя беше стройна и красива жена, чиито очи никога не се усмихваха. През седмицата Хелън живееше в Ню Милфорд, щата Кънетикът, във вила под наем на десет километра от клиниката. Уикендите си прекарваше в Лорънсвил, Ню Джърси, където притежаваше хубава къща в колониален стил. Кабинетът до спалнята й беше пълен със снимки на децата, които се бяха появили на бял свят с нейна помощ.

Хелън смяташе себе си за главен педиатър на родилното отделение в една прекрасна болница. Разликата беше в това, че поверените й ембриони бяха много по-уязвими, отколкото и най-крехкото недоносено бебе. Гледаше на задълженията си с безкрайна сериозност.

Застанала пред миниатюрните стъкълца в лабораторията и познавайки родителите, а понякога и другите им деца, Хелън си представяше бебетата, които един ден щяха да се родят. Тя обичаше всички, родени тук, но имаше едно, което обичаше повече от всички — прекрасното момченце с рошава руса главица, чиято усмивка толкова много й напомняше за рано изгубения съпруг.

Предявяването на обвинение срещу борсовия агент Бакстър за злоупотреби с цел лични облаги протичаше в съдебната зала на Сентър Стрийт. Обграден от двамата си адвокати, издокараният обвиняем отказваше да се признае за виновен и твърдият му глас кънтеше самоуверено. Пак Стийв беше операторът, придружаващ Мег.

— Какъв мошеник! Предпочитам отново да съм в Кънетикът при дребосъците.

— Написах докладна до Том да ми позволи да направя филм за клиниката. Днес следобед ще говоря с него — каза Меган.

Стийв й намигна.

— Все пак, ако някога имам деца, надявам се да бъдат заченати по-старомодно, нали ме разбираш.

Тя се поусмихна.

— Разбирам те.

В четири Меган отново беше в кабинета на Том.

— Чакай малко да го схвана, Меган. Искаш да кажеш, че тази жена сега ще ражда еднояйчния близнак на тригодишния си син?

— Именно. Този тип поотделно раждане вече е осъществявано в Англия, но тук е нещо ново. Освен това в нашия случай майката е много интересна личност. Дайна Андерсън е вицепрезидент на банка, много привлекателна и интелигентна жена, а явно и превъзходна майка. Тригодишното момченце е една прелест! От друга страна, много изследвания показват, че родените поотделно еднояйчни близнаци израстват с еднакви вкусове. Това е доста интересна тема. Омъжват се за хора с еднакви имена, наричат децата си с еднакви имена, обзавеждат домовете си в едни и същи тонове, носят еднакви прически, избират си едни и същи дрехи. Би било интересно да се види как ще се развиват отношенията им, когато единият е по-голям от другия. Помисли си само! — рече тя. — Минали са едва петнайсет години от раждането на първото бебе в епруветка, а вече има хиляди такива. С всеки изминал ден има нови и нови постижения в методите на изкуственото оплождане. Смятам, че с отразяването на последователни елементи от новите методи и на отделни моменти от развитието на близнаците Андерсън би станал страхотен материал.

Тя говореше с хъс и все повече се разпалваше. Не беше лесно да убедиш в нещо Том Уайкър.