Мери Кларк - Другото лице

— Което означава — тихо каза Катрин, — че тъй като не мога да докажа смъртта на съпруга си, ще изгубя всичко. Филип, Ед имаше ли да получава пари за някаква извършена работа?

Отговорът беше прост.

— Не.

— Как върви посредническият бизнес тази година?

— Не особено добре.

— Ти ни даде авансово четирийсет и пет хиляди долара, докато чакаме да бъде открит трупът на Ед.

Той внезапно се стегна.

— Катрин, направих го с удоволствие. Бих желал да мога да ви дам повече. Когато смъртта на Ед се докаже, ти ще можеш да ми ги върнеш от застраховката.

Тя сложи ръка върху неговата.

— Не мога да ти позволя да направиш това, Филип. Старият Пат ще се обърне в гроба, ако разбере, че живея от подаяния. Истината е, че ако не успеем да докажем смъртта на Ед при катастрофата на моста, аз ще изгубя „Дръмдоу“, на чието създаване баща ми посвети живота си, и ще трябва да продам дома си!

Тя погледна Меган.

— Благодарна съм на бога, че имам теб!

Меган реши да не се връща в Ню Йорк, а да остане да пренощува при майка си.

Когато двете се прибраха, в безмълвно единодушие не пророниха и дума повече за човека, който беше техен съпруг и баща. Изгледаха новините в десет часа и се приготвиха да си лягат. Меган почука на спалнята на майка си, за да й пожелае „лека нощ“. Осъзна, че това вече не е спалнята на родителите й. Когато отвори вратата, с болка видя, че майка й е преместила възглавниците си в средата на леглото. За Меган беше ясно — дори и Едуин Колинс да е жив, в тази къща за него вече място нямаше.

Бърни Хефернън прекара неделната вечер с майка си пред телевизора в овехтялата дневна на малката къща в Джаксън Хайтс. Той много повече предпочиташе да гледа телевизия в порутеното мазе, което бе оборудвал с апаратура, но винаги оставаше горе до десет часа, когато майка му си лягаше. Тя не припарваше до разнебитеното стълбище към избата, откакто преди десет години падна по него.

Репортажът на Мег за клиниката „Манинг“ беше излъчен в новините в шест часа. Бърни се втренчи в телевизора и по веждите му изби пот. Ако беше долу сега, щеше да го запише на видео.

— Бърнард! — резкият глас на мама сложи край на бляновете му. Той успя да се усмихне.

— Извинявай, мамо.

Очите й изглеждаха огромни зад очилата без рамки.

— Попитах те дали откриха бащата на онова момиче.

Веднъж той беше споменал на мама за бащата на Мег и вече съжаляваше за това. Потупа ръката й.

— Казах ти, че се молим за нея, мамо!

Не му хареса начина, по който тя го изгледа.

— Нали това момиче не ти е влязло в главата, а, Бърнард?

— Не, мамо. Разбира се, че не, мамо!

След като мама си легна, Бърни слезе в мазето. Чувстваше се уморен и обезсърчен. Имаше един-единствен начин да изпита облекчение.

Започна да звъни веднага. Първо на религиозния център в Атланта. С помощта на уреда за преправяне на гласа крещя обиди на отеца, докато онзи му затвори телефона. После позвъни на едно шоу на живо в Масачузетс и каза на водещия, че се прави заговор за убийството му.

В единайсет започна да звъни на жените, чиито имена си беше отбелязал в указателя. Една по една ги предупреждаваше, че всеки миг ще ги нападне. От тона на гласа им можеше да си представи как изглеждат. Млади и красиви. Стари. Обикновени. Слаби. Дебели. Той си представяше лицата им и добавяше детайлите, съдейки от думите, които те изричаха.

С изключение на тази вечер. Тази вечер всички те имаха едно и също лице.

Тази вечер всички приличаха на Меган Колинс.

Когато в шест и половина в понеделник сутринта Меган слезе долу, майка й вече седеше в кухнята. Ароматът на кафе изпълваше стаята, сокът беше налят в чашите, а в тостера димяха филийките хляб. Протестът, че майка й е станала толкова рано, замря на устните на Мег. От тъмните сенки около очите на Катрин Колинс беше ясно, че почти не е спала.

„И тя като мен“, помисли си Меган, посягайки за каната с кафето.

— Мамо, аз много мислих — започна тя, като внимателно подбираше думите си. — Не мога да си представя причината, поради която татко би решил да изчезне. Да предположим, че е имало и друга жена. Това е съвсем възможно, но тогава татко щеше да поиска развод от теб. Ти щеше да си съкрушена, естествено, а аз щях да се ядосвам, но в края на краищата и двете сме реалистки, татко знаеше това. Застрахователните компании залагат на факта, че не е намерено нито тялото, нито колата, и че той е взел заеми срещу застраховките си. Но това бяха неговите застраховки и както ти сама каза, може да е искал да вложи пари в нещо, което иначе ти не би одобрила. Напълно е възможно!