Мери Кларк - Другото лице

Докато колата пъплеше по блокирания участък от пътя и бавно набираше скорост, тя му обясняваше за посещението си в клиниката и за филма, който възнамеряваше да направи.

— Информацията ми трябва много спешно, за да говоря с шефа си.

— Мога да ти я предоставя веднага. С Кайл сме тръгнали към ресторанта. Ще ти я донеса там. Искаш ли да вечеряш с нас?

— Чудесно. До скоро — тя затвори.

Когато стигна до покрайнините на града, наближаваше седем. Температурата падаше и следобедният бриз се обръщаше на силен вятър. Фаровете осветяваха дърветата, все още натежали от листа, които полъхът раздвижваше и сенките им потрепваха по платното. В този миг тя си представяше тъмните, мътни води на Хъдсън.

Филип Картър беше в „Дръмдоу“, седнал на маса за трима до прозореца. Помаха на Меган.

— Катрин се разправя с готвача в кухнята. Онези хора ей там — кимна той към близката маса — искат телешкото по-сурово. Майка ти каза, че са им сервирали подметки. А всъщност месото беше съвсем леко препечено.

Метан се строполи на един стол и се усмихна.

— Най-хубавото нещо, което би могло да й се случи, е готвачът да напусне. Тогава тя ще трябва да стои в кухнята. Това ще й отвлича мислите — Меган се пресегна през масата и докосна ръката на Картър. — Благодаря ти, че дойде.

— Надявам се, че не си вечеряла. Успях да убедя Катрин да ми прави компания.

— Чудесно, но аз само ще пия кафе с вас. Мак и Кайл ще дойдат всеки момент. Обещах им да вечерям с тях. Истината е, че ми е нужен съвет от Мак.

По време на вечерята Кайл продължаваше да се държи дръпнато с Меган. Накрая тя въпросително повдигна вежди към Мак, който сви рамене и промърмори:

— Защо ме питаш?

Заговориха за филма, който тя възнамеряваше да снима.

— Права си. Процентът на безуспешните случаи е доста голям, а освен това самата процедура е много скъпа.

Мег гледаше Мак и сина му, седнали от другата страна на масата. Толкова много си приличаха. Спомняше си как баща й беше стиснал ръката й на сватбата на Мак. На него всичко му беше ясно. Винаги я бе разбирал.

Станаха от масата.

— Ще поседя малко с мама и Филип — тя прегърна Кайл. — Чао, приятел.

Той се дръпна.

— Ей, какво ти става? — попита Мег. — Какво има?

Почуди се, като видя сълзи в очите му.

— Мислех, че си ми приятелка — каза той, рязко се извърна и хукна към вратата.

— Ще изплюе камъчето — обеща й Мак и се втурна след сина си.

В седем часа Дайна Андерсън държеше Джонатан в скута си и допиваше чашата кафе, докато разказваше на мъжа си за събирането в клиниката. Живееха в Бриджуотър.

— Може да станем известни — рече тя. — Меган Колинс, репортерката от Трети канал на местната телевизия, ще иска разрешение от шефа си да присъства на раждането на бебето и да го снима с Джонатан. Ако шефът й разреши, после периодически ще ги снима как растат заедно.

Доналд Андерсън я изгледа с подозрение.

— Не съм сигурен, че ни е необходима подобна известност.

— О, хайде престани! Ще бъде интересно. Освен това съм съгласна с Мег, че ако повечето хора, които искат деца, бяха по-наясно с различните начини за изкуствено оплождане, щяха да осъзнаят, че ин витрото е благонадежден вариант. Това детенце си струваше мъките и разходите.

— Главата му ще се топне в кафето ти — Андерсън се изправи, заобиколи масата и пое сина си от ръцете на Дайна.

— Сънчо е дошъл при Бонзо — обяви той. — Щом искаш, тъй да бъде, нямам нищо против. Не е лошо да имаме видеозаписи на децата, правени от професионалист.

Дайна гледаше разнежена как синеокият русокос мъж носи също толкова синеокото и русокосо дете по стълбите. Вече беше приготвила всички бебешки снимки на Джонатан. Толкова щеше да бъде забавно да ги сравнява със снимките на Райън. Все още й оставаше един ембрион в клиниката. „След две години ще направим още един опит и може би вече ще се роди дете, което да прилича на мен“, мислеше си тя, поглеждайки се в огледалото зад масичката. Изучаваше внимателно отражението в него — матовата кожа, лешниковите очи и гарвановочерната коса.

„Това съвсем не би било зле! — промърмори тя на себе си.“

С втора чаша кафе в ръка Меган седеше при майка си и Филип и слушаше неговите сериозни заключения за изчезването на баща й.

— Големите заеми на Едуин срещу застраховките са коз в ръцете на застрахователните компании. Според тях е показателно, че е имал нещо наум, щом е събирал пари в брой. Както не желаят да изплатят личната му застраховка, така и на мен ми заявиха, че няма да изплатят застраховката му на съдружник, която ти би получила като обезщетение срещу партньорството му във фирмата.