Мери Кларк - Другото лице

— От колко време работите в клиниката?

— През март ще станат седем години. Аз съм ембриолог и завеждам лабораторията.

— Бихте ли коментирали отношението си към тези деца?

— За мен всяко от тях е едно чудо.

— Благодаря ви, доктор Петрович.

— Вече извъртяхме доста лента — каза Меган на Стийв, когато свърши с лекарката. — Но искам да заснемем и цялата група. След минута ще се съберат.

Годишната снимка беше направена на моравата пред сградата. Настъпи обичайното суетене при подреждането на децата — от едва проходилите до деветгодишните и майките с пеленачета на ръце на последната редица, обградени от служителите на клиниката.

Беше слънчев ден от циганското лято. Докато Стийв фокусираше камерата, Меган за миг си помисли колко добре облечени и щастливи изглеждаха всички деца. Защо не? — помисли си тя. Всички бяха толкова желани!

Един тригодишен малчуган изтича от предната редица към бременната си майка, която стоеше до Меган. Синеок, със златисторуса коса, срамежлив и сладко усмихнат, той я прегърна през коленете.

— Снимай ги! — каза Меган на Стийв. — Той е прекрасен!

Стийв задържа камерата върху детето, докато майка му го увещаваше да се върне при другите деца.

— Тук съм, Джонатан — уверяваше го тя. — Обещавам ти, че никъде няма да избягам! — тя се върна на мястото си.

Меган приближи до нея.

— Имате ли нещо против да ви задам няколко въпроса? — попита тя и насочи микрофона към нея.

— Не, напротив!

— Кажете ни как се казвате и на колко години е момченцето ви?

— Казвам се Дайна Андерсън, а Джонатан е почти на три.

— И детето, което очаквате, ли е оплодено ин витро?

— Да, всъщност то ще бъде еднояйчният близнак на Джонатан.

— Еднояйчният близнак! — Метан не скри учудването си.

— Зная колко невероятно звучи — каза Дайна Андерсън с щастлива усмивка. — Но е така. Много рядко се случва ембрионът да се раздели в лабораторията така, както естествено става в утробата на майката. Казаха ни, че една от оплодените яйцеклетки се е разделила и със съпруга ми решихме, че ще родя децата поотделно. Смятаме, че поотделно всяко едно има по-добри шансове за оцеляване при износването, и в действителност се оказа по-практично. Имам чудесна работа и не бих искала да оставям две малки деца на бавачка.

Фотографът на клиниката щракаше с апарата си. Миг по-късно той извика:

— Добре, дечица, благодаря ви!

Децата се разпръснаха и Джонатан дотича при майка си. Дайна Андерсън прегърна сина си.

— Не мога да си представя живота без него — каза тя. — А след десетина дни ще си родим и Райън.

Какъв интересен материал за човешката природа би могъл да се получи, помисли си Меган.

— Мисис Андерсън — каза тя с убедителен глас. — Ако сте съгласна, ще говоря с шефа си да направим документален филм за вашите близнаци.

Докато караше към Нютаун, Меган се обади на майка си от колата. Паниката й, когато чу телефонния секретар, премина в облекчение, щом набра номера в ресторанта, откъдето й казаха, че мисис Колинс е в залата.

— Предай й, че се прибирам — поръча тя на момичето от рецепцията. — И ще дойда там.

Следващите петнайсет минути Меган караше като на автопилот. Беше развълнувана от мисълта за документалния филм, за който трябваше да убеди Уайкър. Мак щеше да й даде някакви указания. Той се занимаваше с генетика. Щеше да я посъветва като специалист, да й предостави материали по въпросите на изкуственото оплождане, включително и статистиките за процентното съотношение на успешните и неуспешните резултати. Когато движението се задръсти и колата й спря, тя вдигна слушалката и набра номера му.

Обади се Кайл. При промяната в гласа му Мег повдигна вежди. Какво ли му е станало? — зачуди се тя, когато той съвсем явно пренебрегна поздрава й и подаде телефона на баща си.

— Здравей, Мег. С какво мога да ти бъда полезен?

Както винаги, гласът на Мак й причини болка. Когато беше на десет години, го наричаше своя най-добър приятел, на дванайсет го харесваше, а когато навърши шестнайсет, беше вече влюбена в него. Три години след това той се ожени за Джинджър. Тя присъства на сватбата и това бе един от най-тежките дни в живота й. Мак беше луд по Джинджър и Меган подозираше, че дори след тези седем години, ако Джинджър се върнеше с куфар в ръка, той още щеше да я желае. Мег никога не смееше да признае в себе си, че колкото и упорито да се мъчи, не може да престане да обича Мак.

— Нужна ми е професионалната ти помощ, Мак!