Мери Кларк - Другото лице

В много отношения те бяха коренно различни. Колинс беше висок, по класически красив, безукорно облечен и остроумен, докато Картър беше прям и сърдечен, с неправилни, но привлекателни черти и гъста посивяваща коса. Дрехите му бяха скъпи, но той не умееше да ги съчетава добре. Вратовръзката му често беше с разхлабен възел. Беше човек за компания, чиито истории на чашка предизвикваха бурен смях; освен това имаше око за хубостта на жените.

Партньорството им се оказа успешно. Дълго време Филип Картър живя в Манхатън и пътуваше до Данбъри, когато не беше някъде в командировка. Името му често се споменаваше по страниците на нюйоркските вестници, защото неизменно беше сред гостите на всевъзможни коктейли, тържества и представления, където се появяваше в компанията на различни жени. Не след дълго той си купи малка къща в Брукфийлд, на десет минути път от кантората, и все по-често започна да преспива там.

На петдесет и три години Филип Картър беше добре известна фигура в Данбъри и околностите му.

Редовно оставаше да работи в продължение на часове, след като всички други си бяха отишли, защото доста от клиентите на компанията бяха от Средния запад и Тихоокеанското крайбрежие и най-подходящото време за връзка с тях от източните щати беше привечер. От онази трагична нощ насам Филип рядко напускаше кантората преди осем.

Когато Меган му позвъни в осем без пет, той си обличаше палтото.

— Опасявах се, че ще се стигне дотам — каза той, след като изслуша разказа й за посещението на застрахователните агенти. — Можеш ли да дойдеш утре по обяд?

След като затвори слушалката, той дълго седя на бюрото си. После набра номера на главния счетоводител.

— Смятам, че е най-добре да започнем ревизията веднага — каза тихо той.

Когато Меган пристигна в кантората на „Колинс и Картър“ в два часа в събота, тя намери трима мъже с калкулатори, разположени около една дълга маса, на която обикновено стояха списания и цветя. Обяснението на Филип Картър не й беше необходимо, за да разбере, че са ревизори. Той предложи да влязат в кабинета на баща й.

Меган беше прекарала безсънна нощ, главата й бушуваше от въпроси, съмнения и несъгласия. Филип затвори вратата и посочи един от двата стола пред бюрото. Той седна на другия — деликатност, за която тя му беше благодарна. Ако беше седнал зад бюрото на баща й, щеше да я нарани жестоко.

Знаеше, че Филип ще бъде откровен с нея.

— Филип, смяташ ли, че изобщо е възможно баща ми да е още жив и да е решил да изчезне?

Мълчанието му беше повече от ясен отговор.

— Наистина ли вярваш в това? — повтори тя настойчиво.

— Мег, живял съм достатъчно дълго и знам, че в живота всичко е възможно. Откровено казано, следователите от Управление на пътищата и застрахователните агенти дълго се мотаха тук и задаваха доста недвусмислени въпроси. Няколко пъти изпитах физическо желание да ги изхвърля. Като всички останали, се надявах колата на Ед или поне останки от нея да бъдат намерени. Възможно е доста от тях да са били отнесени по течението или да са потънали в наноса на реката, но не може нищо да не бъде намерено. Отговорът на въпроса ти е: да, възможно е и не е възможно. Не мога да си представя, че баща ти е способен на подобна измама.

Тя очакваше такъв отговор, но от това не й олекна. Веднъж, когато беше много малка, се бе опитала да извади горещата филия с вилица от тостера. Сякаш отново я прониза острата болка от преминаващия през тялото й електрически ток.

— Естествено, не помага и това, че татко е изтеглил в брой стойността на застраховките си няколко дни преди да изчезне.

— Не, не помага. Искам да знаеш, че правя тази ревизия заради майка ти. Когато историята със застраховките стане публична тайна, а аз съм убеден, че ще стане, искам да имам заверено удостоверение, че документите ни са в идеално състояние. Такива неща пораждат слухове, както сама знаеш.

Меган сведе очи. Беше облечена в дънки и сако. Мина й през ум, че така беше облечена и мъртвата, когато я докараха в болницата. Опита се да се отърси от тази мисъл.

— Баща ми играеше ли хазарт? Това би ли обяснило нуждата му от пари в брой?

Картър поклати глава.

— Баща ти не си падаше по хазарта. Мога да го твърдя, защото познавам достатъчно такива хора, Мег — той направи гримаса. — Иска ми се да намеря верния отговор, но не мога. Нищо в работата или в личния живот на Ед не подсказва, че той би решил да изчезне. От друга страна, липсата на фактически доказателства, че е загинал при инцидента на моста, е подозрителна… поне на пръв поглед.