Мери Кларк - Другото лице

— Доколко мисис Андерсън е сигурна, че това ще бъде еднояйчният близнак на сина й?

— Напълно е сигурна. Съхраняваните при ниска температура ембриони са в отделни епруветки, на които са отбелязани името и номерът на социалната осигуровка на майката, както, и нейната рождена дата. След като ембрионът на Джонатан е бил имплантиран, на семейство Андерсън са останали два ембриони — на неговия близнак и още един. Епруветката с близнака е била маркирана.

Том се изправи и се протегна. Беше си свалил сакото и разхлабил вратовръзката, а копчето на яката му бе разкопчано. В резултат на това строгостта, която излъчваше, бе смекчена.

Той застана до прозореца и се взря в задръстеното платно на Петдесет и шеста улица. После рязко се обърна.

— Вчерашният ти репортаж за тържеството в „Манинг“ ми хареса. Отзивите бяха добри! Карай нататък!

Той й разрешаваше да прави филм! Меган кимна, напомняйки на себе си, че ентусиазмът е нещо недопустимо.

Том се върна на бюрото си.

— Разгледай това. Рисунка на жената, която беше убита в четвъртък — той й я подаде.

Въпреки че беше виждала жертвата, устата на Меган пресъхна, когато пое рисунката. Прочете данните.

„Бяла жена, тъмнокафява коса, синьо-зелени очи, ръст 165 см, тегло 56 кг, 24–28 г.“

Още два сантиметра и описанието можеше да бъде нейно.

— Ако този „факс грешка“ е верен и означава, че жертвата всъщност е трябвало да си ти, съвсем ясно е защо това момиче е мъртво — рече Уайкър. — Тя е била тук, в този район, а приликата й с теб е необичайна.

— Просто не ми го побира умът! Нито пък мога да проумея откъде има този лист с почерка на баща ми.

— Говорих с лейтенант Стори. И двамата сме съгласни, че докато убиецът не бъде намерен, ще трябва да те сваля от новините — за всеки случай, ако някой все пак е по дирите ти!

— Но, Том… — запротестира тя.

Той я прекъсна.

— Меган, съсредоточи усилията си върху този филм. Може да стане страхотен материал за човешката природа. Ако успееш, ще снимаме и по-нататък тези деца. Но засега падаш от новините. Дръж ме в течение — отряза Уайкър, седна зад бюрото си и издърпа едно от чекмеджетата, което красноречиво говореше, че тя трябва да си върви.

В понеделник следобед клиника „Манинг“ вече се бе успокоила след вълненията покрай срещата на децата. Всички следи от празненството бяха заличени и приемната възвърна обичайната си дискретна елегантност.

Мъж и жена, наближаващи четирийсетте, прелистваха списанията, докато чакаха за първия преглед. Служителката на рецепцията — Мардж Уолтърс — ги изгледа съчувствено. Тя не бе имала никакъв проблем с раждането на трите деца в първите три години на брака си. В другия край на стаята една нервна жена на двайсет и няколко години държеше ръката на съпруга си. Мардж знаеше, че тя има насрочен час за имплантация на ембриони в утробата й. Дванайсет от яйцеклетките й бяха оплодени лабораторно. Три щяха да бъдат имплантирани с надеждата, че една ще доведе до бременност. Понякога се развиваше повече от един ембрион, което водеше до мултипленно раждане.

Това би било дар божи, а не проблем! — бе казала младата жена на Мардж още при първото си посещение. Останалите девет ембриона щяха да бъдат съхранени при ниска температура. Ако този път не се стигнеше до бременност, младата жена щеше да дойде отново и някои от тези ембриони щяха да бъдат имплантирани.

Доктор Манинг най-неочаквано бе обявил съвещание на целия персонал през обедната почивка. Мардж несъзнателно прокара пръсти през късата си руса коса. Доктор Манинг беше казал, че от Трети канал на местната телевизия ще правят филм за клиниката и ще заснемат предстоящото раждане на близнака на Джонатан Андерсън. Беше помолил всички да съдействат на Меган Колинс, като, естествено, запазват тайната на пациентите. Щяха да бъдат интервюирани само онези пациенти, които дадяха писмено съгласие.

Мардж се надяваше да я заснемат във филма. Синовете й толкова много щяха да се гордеят.

Отдясно на бюрото й се намираха кабинетите на висшия персонал. Вратата към коридора с тези кабинети се отвори и една от новите секретарки излезе забързано. Тя спря за миг пред бюрото на Мардж, за да й прошепне:

— Става нещо! Доктор Петрович току-що излезе от кабинета на Манинг. Много е разстроена, а когато влязох при него, той беше в прединфарктно състояние.

— Какво може да става? — попита Мардж.

— Не зная, но тя разчиства бюрото си. Чудя се дали напуска, или е уволнена.