Мери Кларк - Къщата

Когато Тина се отдалечи, Адам се наведе към Скот.

— Чуйте ме добре. Съгласих се да поема защитата ви, но трябва да ви кажа, че се събраха множество неблагоприятни факти. Ще наема детектив за ваша сметка.

— Детектив ли? Защо?

— Негово задължение ще бъде да прави същите разследвания като детектива от полицията в Чатам. Ако въпросът дали случаят трябва да се отнесе до съда се решава от съдебните заседатели, не можем да си позволим никакви изненади. Наложително е да разгледаме снимките от аутопсията и водолазния костюм на жена ви, да разберем какви течения е имало през онзи ден, да открием свидетели, които да докажат, че едва не са се удавили по време на бурята, връхлетяла толкова внезапно. — Адам замълча, докато Тина остави сметката и се отдалечи от масата. — Нуждаем се от повече хора като Елейн, които да споделят впечатленията си за това колко щастлив е бил бракът ви. И накрая моят детектив ще ви разпита по начина, по който ви разпитват в момента ченгетата. Ако в миналото си имате някакви провинения, би следвало да съм уведомен, за да мога да дам задоволително обяснение. — Адам погледна сметката и си извади портфейла.

— Оставете аз да платя — побърза да каже Скот.

— Не се притеснявайте, ще я включа в разходите по делото — усмихна се Адам.

Докато слизаха по стълбите на ресторанта, синият шевролет, който Адам беше видял пред къщата на семейство Спрейг, се приближи и спря.

— Тина има посетител — сухо отбеляза Адам, след като детективът Куган се измъкна от колата и влезе в ресторанта.

Ейми пристигна в девет и половина. Поздрави Помили и вместо веднага да отиде при Хана, застана до кухненската маса, отрупана с книгите и папките, които Помили възнамеряваше да подреди.

— Мисис Никълс, снощи татко и Елейн имаха гости. Дойде и Скот Коуви. Страхотен е!

Значи това е причината за блясъка в очите й тази сутрин, помисли си Помили.

— Наистина — съгласи се тя.

— Радвам се, че мистър Никълс ще поеме защитата му. Скот е толкова мил, а полицаите не го оставят на мира.

— Оказва се, че е така.

— Колко странно, двамата с жена си идвали да разгледат тази къща само един-два дни, преди тя да… Поговорихме малко с него. Майка му е починала и има мащеха. Отначало не можел да я приеме, а после съжалявал, че толкова дълго време се отнасял лошо с нея. Сега били много близки.

— Радвам се, че е споделил това с теб, Ейми. Сега не се ли чувстваш малко по-спокойна за предстоящата женитба на баща си?

— Мисля, че да — въздъхна момичето. — Думите му ме накараха да повярвам, че всичко ще бъде наред.

Помили стана от масата и сложи ръце на раменете й.

— Ще бъде чудесно, уверявам те.

— Дано — отвърна Ейми. — Просто… Не, всичко ще е както трябва. Толкова ми се иска татко да е щастлив!

Хана беше в кошарата и разглеждаше дрънкалката си. После силно я раздруса.

Помили и Адам я погледнаха и се засмяха.

— Хана не обича да не й се обръща внимание — каза Помили. — Защо не я сложиш в количката и да постоите малко навън?

Когато момичето изнесе бебето, Помили отвори папките на мисис Спрейг, извади листовете на масата и започна да ги подрежда. Бяха истинска историческа съкровищница. Имаше копия на писма от седемнайсети век, списъци, родословия, стари карти и безброй страници, изпълнени с бележките на Фийби Спрейг, носещи данни за източниците.

Помили откри папки с документи, разпределени тематично: КОРАБОКРУШЕНИЯ, ПИРАТИ, ПЛЯЧКАДЖИИ, СТАИ ЗА СБИРКИ, КЪЩИ, МОРСКИ КАПИТАНИ. Както я предупреди Хенри Спрейг, всичко беше в безпорядък. Книжата просто бяха събрани заедно, някои прилежно сгънати, други откъснати или изрязани отнякъде. В отделни документи мисис Спрейг беше подчертавала или отбелязвала важни пасажи.

Помили реши да прегледа всичко, за да придобие пълна представа за съдържанието на архива. Внимаваше също да не пропусне нещо, отнасящо се за капитан Андрю Фриман, защото се надяваше, че данните за него ще й помогнат да научи повече за къщата „Помни“.

След един час попадна на първия документ от папката с бележка КЪЩИ, в който се споменаваше за къща, построена от Тобаяс Найт за капитан Андрю Фриман: „Сграда с внушителни размери, която да събере вещите, докарани от него.“ Годината беше 1703. Сигурно става дума за тази къща, помисли си Помили.

В същата папка откри писмо, което капитан Андрю Фриман беше написал, за да даде указания на Тобаяс Найт относно конструкцията на постройката: „Съпругата ми Мехитабел е дребна и крехка жена. Дъските трябва да прилепват плътно една към друга, за да не става течение, от което да се простуди.“