Аркадий Стругацки - Хотел „При загиналия алпинист“ (Дело за убийство (Още една заупокойна молитва за детективския жанр))

— Джордано Бруно, господа, ненапразно е бил изгорен. Без съмнение, в Космоса ние не сме сами… Въпросът е само в плътността на разпределението на разума във Вселената. По оценка на различни учени — господин Симоне ще ме поправи, ако греша — само в нашата Галактика биха могли да съществуват около милион обитаеми слънчеви системи. Ако бях математик, господа, на основата на тези данни бих се опитал да изчисля каква е вероятността нашата Земя да е обект на нечий научен интерес…

„Да питам самия Дьо Барнстокър е неудобно — мислех си аз. — Пък и какво ли съществено би могъл да знае той. Откъде? Детето, та детето…“

На любезния домакин по всяка вероятност не му пука. Кайса е глупава. Ако попитам Симоне, ще изтърпя излишна лавина от задгробен смях… Впрочем какво ми става? Какво ме интересува? Дали да не си взема още печено? Кайса несъмнено е глупава, но е майстор кулинар.

— … Съгласете се — ромолеше Дьо Барнстокър, — мисълта за това, че чужди очи внимателно и прилежно изучават нашата стара планета през бездните на Космоса, сама по себе си е способна да грабне въображението ни…

— Пресметнах — съобщи Симоне, — че ако те умеят да различават населените системи от ненаселените, и наблюдават само първите, то това прави единица минус „е“ на степен минус единица.

— Нима? — сдържано се ужаси госпожа Мозес, дарявайки Симоне с възхитителна усмивка.

Физикът зацвили. Дори се размърда на стола. Очите му се навлажниха.

Дьо Барнстокър изчака преминаването на този акустичен вихър и се осведоми:

— Какво прави това в числено изражение?

— Приблизително две трети — отвърна Симоне, бършейки очи.

— Но това прави вероятността огромна! — разгорещено каза фокусникът. — От това разбирам, че ние със сигурност сме обект на наблюдение!

В същия миг вратата зад гърба ми загърмя и затрепери, сякаш някой я удряше много силно с рамо.

— Дръпнете към себе си! — викна домакинът. — Към себе си, ако обичате!

Обърнах се точно когато вратата се разтвори. На прага се появи удивителна фигура. Масивен възрастен човек с лице на булдог, облечен в някакво нелепо, дълго до коленете подобие на средновековна туника, с цвят на сьомга. Под него се виждаше униформен панталон със златни генералски кантове. Едната си ръка държеше зад гърба, а в другата стискаше висока метална чаша.

— Олга! — изръмжа той, гледайки с мътни очи. — Супа!

Госпожа Мозес с недостойно бързане се втурна към масичката със супите, стопанинът се отблъсна от бюфета и закърши ръце, изразявайки готовност всячески да услужи, Симоне побърза да напълни устата си с картофи и опули очи, за да не се разсмее, а господин Мозес — защото, без съмнение, това бе той — с потрепващи от вълнение страни, отнесе чашата си на масата срещу госпожа Мозес и седна, като едва не се размина със седалката на стола.

— Прогнозата за днес, господа, е сняг — обяви той. Беше пиян като дърво. Госпожа Мозес сложи пред него супата, той строго погледна в чинията и отпи от чашата си. — За какво говорите? — полюбопитства той.

— Обсъждахме възможността Земята да е посещавана от жители на космическото пространство — обясни Дьо Барнстокър, усмихвайки се приятно.

— Какво имате предвид? — попита господин Мозес и с огромно подозрение се взря над чашата си във фокусника. — Не очаквах това от вас, Барн… Барл… Дьо!

— А, това е чиста теория! — меко възкликна Дьо Барнстокър. — Господин Симоне е изчислил вероятността…

— Глупости — каза господин Мозес. — Щуротии. Математиката е наука… А това кой е? — попита той, поглеждайки ме с дясното си око, което беше мътно, недоброжелателно.

— Позволете да го представя — побърза да каже домакинът. — Господин Мозес — господин инспектор Глебски — господин Глебски — господин Мозес.

— Инспектор — промърмори Мозес. — Фалшиви квитанции, паспорти… Имайте предвид, Глебски, паспортът ми не е фалшив. Добра ли е паметта ви?

— Не се оплаквам.

— Добре. Не го забравяйте. — Той отново строго погледна в чинията си и отпи от чашата. Днес супата е добра. Олга, махни това и ми дай някакво месо. Защо замълчахте, господа? Продължавайте, продължавайте, слушам ви.

— Та като казахте месо… — веднага се обади Симоне. — Един чревоугодник поръчал в ресторанта филе…

— Филе. Добре! — одобрително каза господин Мозес, опитвайки се да разреже печеното с една ръка. От другата не изпускаше чашата.

— Сервитьорът приел поръчката — продължи Симоне, — а чревоугодникът, в очакване на любимото ястие, разглеждал момичетата на сцената…