Христо Ясенов - Себепоклонник

Аз отричам слънцето и бога, и небето —
и приемам ги в един и същи час.
Аз съм пълен с тишина и буря във сърцето,
аз съм тление и страст.

И невинен като пролет безотечна,
преминавам в лято, есен и — тъжа…
Аз съм истината, истината вековечна,
аз съм чудната лъжа!

Напред и все напред, без страх и колебания,
чрез бури и мъгла, по слънце и по мраз —
безстрашен патриарх на своите желания
и винаги герой на всяка своя власт.

И винаги герой, и раб на всяка страст,
поклонник и пророк на вечните гадания,
за всеки божек — дом, за всяка птица — храст,
че аз съм роден брат на земните страдания.

И странник за света — от всички поруган,
и странник за света — безбожно прикован,
от своята скала аз гордо ще запея —

че мойта скръб е жар и мойта радост — плам,
че аз съм всемогъщ, макар и вечно сам,
и в моя дух гори духът на Прометея.

Свещена пролет погледа ми мрежи,
фъртуна дреме в моите гърди;
през мене лъхнат утрините свежи,
през мене греят късните звезди.
И в люлката на сферите безбрежни
аз тайната на всеки трепет чух —
че в устрема на пътища метежни
великий Пан лелее моя дух.

И зная аз, че няма мир за мене,
но и не търся мир посред света.
И в тъмний път на вяра и съмнение
аз раб съм на незнайна красота.
В сърцето ми предвечно слънце грее,
аз ключа съм на всички чудеса:
честит е, който може да живее
под мойте безбрежни небеса!