Любен Дилов - До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)

Ники се задави с парченцето от лунната ябълка, което още лежеше непреглътнато в устата му. Сашо се обърна, видя го да кашля и да бърше сълзите си, но сигурно не се досети, че те са от нещо друго, не от кашлицата, защото доста безсърдечно завърши своя разказ:

— Ето така изглеждат междузвездните разговори, мили Ники! Доста са мъчителни, повярвай ми! Ами ако Пира е, както повечето други светове, на стотици или хиляди години далеч от вас? Тогава пък разговорът изобщо няма да се състои. Разбра ли сега?

Ники бе престанал да го слуша, оглушал от кашлицата и от мъката си, но младият му учител казваше истината. А истините, за жалост, най-често са безжалостни към нас. И който от вас се е опитвал да води разговор с някое момиче от друга звезда, не в мечтите си, а по радио или телевизионен предавател, той ще потвърди, че това е наистина мъчителна история.

Майката на лунните му приятели още повече разстрои момчето. Тя се появи на големия цветен екран така по майчински развълнувана, че отново му се доплака. Каза най-напред много мило: „Здравейте, момчета!“, и чак след това се обърна към сина си:

— Здравей, синко, благодаря ти, че се обади. Бях започнала вече да се безпокоя. Все пак в учебния лагер не е безопасно, нали? Внимавай, момчето ми, пази децата, които са ти поверили, но и себе си пази! Целуни оная палавница Села заради мен! При нас тук всичко е наред и няма основания за тревоги. За ваканцията ще се разберем допълнително, но ще бъде хубаво, ако доведеш и своя млад приятел със себе си. Много симпатично момче е — при тези си думи тя кимна усмихнато право към Ники, сякаш знаеше къде в момента стоеше той. — Но каква е тази тайна около него? Шегуваш ли се, в наше време тайни от хората няма. Нищо, така ще ни е по-интересен! А името му звучи наистина загадъчно. Николай Лудогорски! Само че, както му гледам дръзката муцунка, усещам отсега, че сигурно ще го обикна и за по-кратко ще му викам Ники Лудото. Дано само да не ми се разсърди! Целувам ви, момчета! До скоро виждане!

И тя успя да им изпрати дори една въздушна целувка, преди екранът да изрече своето неумолимо „стоп“. Разбира се, целувката беше всъщност безвъздушна, защото между Юпитер и Луната няма никакъв въздух.

— Чудесна е тая моя майка, нали? — засмя се Сашо. — Видя ли какъв прякор ти съчини веднага!

Ники не му каза, че отдавна си носи този прякор, защото и без екран гледаше пред себе си своята майка. Тя не беше толкова хубава и често удряше доста силни, не винаги справедливи плесници, но въпреки това една страхотна мъка по нея бе стегнала гърдите му. Младият възпитател веднага отгатна това и го прегърна през раменете.

— Всеки човек рано или късно остава без родители, дядо Кольо. Ние със Села да не би да имаме родители? Баща ни загина отдавна, а майка си ще зърнем веднъж в месеца по за няколко минути на екрана. Пък ти си вече мъж, стар космически вълк си ти и не бива да се разкисваш. Няма да се излагаш пред онези дечурлига там, нали? И те също, щом завършат училище, ще се пръснат по цялата слънчева система.

— Бате Сашо — подсмръкна Ники, — сигурно няма да ми е лесно… — Той щеше да му каже още, че Села си има поне по-голям брат, но момъкът го изпревари:

— Аз отдавна съм си мечтал да имам брат, сега ти ще ми бъдеш братчето. А от брат нищо не се крие и аз ще ти доверя една тайна. Мама казва, че нямало тайни, но и тя не знае. Аз също съм кандидат за екипажа на звездолета и вече се готвя за бъдещите изпити. Ще се подготвяме заедно! Представяш ли си, ако ни приемат и двамата, а!

Да, младият възпитател умееше да разговаря с по-малките момчета, а Ники пък умееше да си представя такива неща и наистина му поолекна.

В лагера ги посрещнаха с буен възторг, а Села скочи върху му като полудяла и така го завъртя из столовата в някакъв танц, че му се зави свят. Александър едва успя да ги спре. Рече й:

— Да ти представя твоя втори брат. Мама го осинови и веднага го прекръсти на Ники Лудото.

Сега момичето съумя да завърти и двамата в още по-лудешки танц. Но на Луната това, разбира се, не е толкова трудно, защото нали всичко на нея тежи шест пъти по-малко. В лагера обаче всичко траеше и точно определено време, защото там господстваше суров и строго спазван режим.

На този режим трябваше да се подчини и гостът от миналото, само че неговият беше стократно по-тежък. Налагаше му се да учи и онова, което малките лунни граждани знаеха почти от рождение. А то беше толкова много! Добре, че Сашо винаги отгатваше отчаянието му и бързаше да го изведе навън, за да погледат яркото петно сред звездите, което оттук се виждаше по-добре, и заедно да си помечтаят за бъдещия полет със звездолета. Но веднъж той направо му се скара: