Любен Дилов - Ние и другите

Земята беше смутена, да не кажем и объркана, от откриването на Мориана — не, не някаква звезда или планета, назована от астрономите с това по земному звучно име, а цяла суперцивилизация. Сбъдваше се стародавната мечта на човечеството да срещне братя по разум, но едновременно се изплъзваше в кой знае какви далнини.

Откри я експедицията на Томазо Верин, един от най-известните космонавти, в чиито думи бе изключено да се усъмни човек, макар че на тая пълна с всякакво разномислие Земя се намериха, разбира се, и такива, които не повярваха.

Отначало планетолетът на Томазо Верин изчезна. Дори изнесените в орбита около Марс автоматични наблюдателни станции не улавяха нито звук от него, а трасето, по което летеше, бе общо взето познато, и той трябваше да се намира някъде между Юпитер и Сатурн. Вероятно се касаеше за катастрофа, при която бе загинал целият екип, иначе все някой щеше да се справи с резервните предаватели.

На Земята още задържаха официалното съобщение. Човечеството отдавна бе свикнало е междупланетните полети, та много-много не се вълнуваше нито от успехите, нито от несполуките на разните експедиции, но Томазо Верин бе извънредно популярен — нещо като суперзвезда сред космонавтите. Той беше герой на множество научнофантастични филми, често участвуваше в разни предавания по телевизията като актьор или консултант, и учените внимателно преценяваха как да обявят неговата гибел, за да не си навлекат гнева на населението.

Верин се обади ден преди съобщението да бъде дадено за публикация с доста по-слаби сигнали, отколкото позволяваше разстоянието, на което би трябвало да се намира, но с потресаващото известие: „Претърпяхме тежка злополука. Спасиха ни космонавти от чужда цивилизация. Хуманоиди. Намираме се на техния кораб и летим към тяхната метрополия. Нарича се Мориана. Вече сме много далеч и самостоятелното ни връщане е невъзможно. Летим по непознат на Земята принцип. Невъзможна би била и радиовръзката, ако те не я препредаваха също ма друг принцип. Екипажът единодушно реши да посети заедно с тях Мориана. За щастие тези наши чудесни събратя владеят основните земни езици, та не е нужно да изучаваме техния. Многократно са посещавали Земята. Така нашумелите в миналия век «летящи чинии» са били наблюдатели на Мориана. Приеха ни радушно. Щастливи сме в ролята си на посредници между двете цивилизации и се вълнуваме от предстоящата ни среща с Мориана. Поздрави от нас и от тях. Стоп. «Астрид».“

Корабът носеше скандинавското име Астрид, но ония, които търсеха повод за негодувание, забравяха, че астра на латински означава звезда и го свързваха с популярната някога детска писателка Астрид Линдгрен, авторката на „Пипи дългото чорапче“.

И така вместо траурно известие, Земята получи най-радостното съобщение, което някога бе получавала: нейния любим космонавт Томазо Верин първи бе осъществил така жадувания от векове контакт с чужда цивилизация. При това — много високо развита, при това — дружески настроена към нас. Човечеството възликува, предвкусвайки бъдещето, което го очакваше.

Естествено от Земята веднага излетяха множество въпроси: Какво представляват тези хуманоиди? Защо наблюдателите на Мориана сами не са се свързали със Земята? Защо Верин не е изпълнил първото задължение на всеки командир — да даде координатите си, и така нататък.

Отговор се получи — все така слаб — чак след месец някъде от посоката на съзвездието Лъв, а Верин, изглежда, не бе уловил земните запитвания. Той продължаваше да се възторгва: чудесни били тези наши събратя, страхотен ум, невероятни знания, изключителна етика във взаимоотношенията им, всекидневие, подчинено на любознателността и красотата. Екипажът на „Астрид“ се запознавал предварително с живота на Мориана чрез великолепни холографски филми. Природата на Мориана била твърде сходна с нашата, но с вид на недокоснатост, сякаш човекът никога не е съществувал сред нея. Цялата индустрия била изнесена извън планетата, в околния космос. Отношението човек-природа било почти религиозно и морианецът от рождение знаел, че е длъжен да живее по законите на природата, да уважава всяко живо същество в нея. Големите им градове също се намирали в околния космос или под повърхността на планетата, а цялата храна се произвеждала по химически или биотехнологичен път. Онова, което видели от градовете и жилищата им, било приказно красиво дори за земните представи за красота.