• Пожаловаться

Любен Дилов: Ние и другите

Здесь есть возможность читать онлайн «Любен Дилов: Ние и другите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Ние и другите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ние и другите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Любен Дилов: другие книги автора


Кто написал Ние и другите? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Ние и другите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ние и другите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Това съобщение беше по-дълго, но пак не даваше координатите нито на Мориана, нито на нейния астролет. А третото, което отново дойде след повече от месец, се занимаваше с общественото устройство и законодателството на чуждата цивилизация. Частната собственост липсвала под всякаква форма. Личната собственост била крайно ограничена поради това, че човек свободно притежавал всичко, което му е необходимо. Съществували равенство и демокрация, каквито ние на Земята не можем дори да си представим. Основен нравствен закон били взаимопомощта, обич към събрата и уважение на чуждото достойнство. Основен социален закон: да изучаваш Вселената и да създаваш около себе си красота…

Накрая Томазо Верин — или бе уловил все пак някое от земните запитвания, или сам бе се досетил — добавяше, че единственото, което нашите събратя не му разрешавали, било да съобщава още отсега координатите на астролета и посоката на неговия полет.

Земята продължаваше да бъде възбудена, сякаш утре-другиден цялото човечество щеше да потегли към Мориана на гости, но петото съобщение на Томазо Верин попари празничното й чувство, накара я да се сепне и да се вгледа в себе си. Морианци били изучили добре Земята, тя им се харесвала, но нямало да влязат в по-траен контакт с нея, защото нейната цивилизация още се намирала в технологическия етап на своето развитие. Едва когато човешката цивилизация навлезела в своя етически стадий, човечеството щяло да стане готово чрез посредничеството на Мориана да влезе в обществото на разумните цивилизации в Галактиката.

Буря от въпроси полетя отново към съзвездието Стрелец, от чиято посока бе дошло този път съобщението на Верин: Кога ще навлезем в този етически стадий, какво точно представлява той, какво трябва да направим, за да го ускорим… И сигурно през цялото си хилядолетно съществуване измисленият от хората бог не бе получавал толкова страстни и толкова изпълнени с надежда молитви.

Отговорът — а подобие на отговор все пак се получи след още десетина седмици — бе мъгляв като отговорите на всички земни пророци и оракули, които бяха се наемали да отговарят от името на боговете. Свеждаше се до следното: основен закон на взаимоотношенията във Вселената бил ненасилието — физическо и духовно — спрямо различните от нас същества. Друг проблем, който трябвало да решим, бил отношението разум-природа. И толкоз! Морианци не можели да правят препоръки на земляни, защото това щяло да бъде намеса в техния път на развитие — също било форма на насилие…

В своята извечна привързаност хората, разбира се, не дочакаха дори този отговор, а сами подеха страстни дискусии по това как да навлязат в нравствения стадий на своята цивилизация. Навсякъде, където се събираха повече от двама души — в превозните средства, в кръчмите, в магазините, — неизбежно възникваха спорове, които често завършваха с кървави побоища, защото хората обикновено имаха различни представи за това как се става по-добър.

След отговора обаче, обявен с едър шрифт или гръмогласно от всички средства за информация, дискусията придоби по-организирани форми. Пред правителствените сгради се заточиха безкрайни демонстрации, настояващи като първа крачка всички страни да сключат помежду си мирни договори за вечни времена, да престанат навсякъде междудържавните, етническите и религиозните конфликти. Правителствата разгонваха демонстрациите, с водни струи, сълзлив газ и гумени куршуми, но повече по традиция, а не защото имаха нещо против Земята да стане член на Обществото на разумните цивилизации в Галактиката.

Вестниците, които за улеснение бяха създали не особено привлекателното съкращение ОБРАЦИВГА, не намираха по-актуална тема и непрекъснато я експлоатираха с изказвания, интервюта или статии от най-видните представители на народите. Както трябваше и да се очаква, най-видните представители също не бяха единодушни в тълкуването на явлението. Някои политици виждаха в него шантаж на левите екстремисти, други — на десните. Официалната религия го обяви за божие дело — както някога бог поканил Енох да разгледа небесното царство, за да разкаже на хората как е устроено, така сега любимият на хората Томазо Верин щял да донесе божията правда на Земята. Астрофизиците пък напомняха, че когато разработвали теорията на контакта с чужди цивилизации, отдавна били стигнали до извода за ненасилието и сътрудничеството като основен закон в космоса, защото такъв именно бил законът на оцеляването. Иначе всяка цивилизация — все едно в космоса или на Земята — била обречена на гибел. А философите и социолозите твърдяха, че за да навлезем в нравствения стадий на земната цивилизация, не се искало нищо повече от онова, за което народите са си мечтали открай време. Следователно то ни е близко, а нашите галактически събратя ни доказвали, че е и постижимо. Нужно било на първо време да се преразгледат учебните програми, педагогиката, политиката, да се премахнат дори спортовете, в които имало насилие спрямо съперника. Имаше обаче и философи, които напомняха, че въпросът за границите на насилието бил доста сложен, защото в края на краищата то си е природен закон — самият белтък, основата на живота, съществувал благодарение на агресията си спрямо околната среда, от която се храни.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ние и другите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ние и другите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ние и другите»

Обсуждение, отзывы о книге «Ние и другите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.