Любен Дилов - До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)

Вождът изкомандува нещо и децата престанаха да бият плашилата. Строиха се, запъхтени, в предишния полукръг. И наистина изглеждаха доволни и щастливи. Тогава на трибуната с цветята се качи момчето с издутия корем, което бе ги гледало враждебно. Не само коремът му бе издут, точно в средата му се поклащаше и една голяма буца, сякаш в нея шаваше немирно животинче.

Вождът обясни на Нуми:

— Иска да каже специално за вас една своя песен. Той е от по-големите и затова има вече право да създава изкуство.

Нуми се зарадва, както бе се радвала на песните на Короторо от планетата на звездните, но думите, които занарежда момчето, звучаха твърде войнствено. Може би беше стихотворение, не песен. Тя изчака да чуе цялото и тогава да го преведе, но се оказа, че не знае някаква важна дума. Попита тихичко:

— Как се казва на вашия език онова там, на корема, дето е навито?

— Пъп — пошепна й Ники.

— А може ли да се развие? Как се развива?

— Не знам точно. У нас народът казва: разви се пъпът. Когато се роди бебето, връзват пъпчето му. Сигурно нещо се скъсва и става херния. Тоя певец май има такава херния, виж му корема!

Момчето свърши, а децата шумно запляскаха с длани по голите си бедра. Нуми заповтаря в ухото на Ники стихотворението-песен на неговия език:

Пиранката с необикновените способности сигурно чу смеха на земното момче направо в мозъка му, защото го предупреди:

— Внимавай, ще го обидиш!

— Вярно, поетите лесно се обиждат — все пак се ухили Ники. — Ето го, иде вече да пожертвува пъпа си!

Тукашният поет още отдалеч им се скара:

— Вие защо не одобрявате моето изкуство?

— Но ние нищо не сме казали! — смути се момичето.

— Защо тогава не пляскате? При нас е забранено да не се одобрява.

Нуми предпазливо се удиви:

— Съвсем всичко ли трябва да се одобрява?

— Всичко! Човекът е истински щастлив само когато одобрява всичко. Така е наредено от бога.

Нуми преведе странната божия заповед и Ники заплеска с длани по крачолите на скафандъра си.

— Какво правиш? — обезпокои се тя.

— Одобрявам. Виж го как цъфна!

Поетът закима към него също като птиците-слухари.

— Но това не е истина — възмути се Нуми. — Ти в себе си не го одобряваш!

— Та може ли човек всичко да одобрява, без да лъже — засмя се Ники Лудото и потупа момчето по голото рамо. — Браво, браво! Ти си голям поет и родолюбец! Само че гледай по-скоро да ти оправят пъпа, защото как ще тръгнеш срещу Земята с тоя спукан корем?

Нуми отказа да преведе думите му и поетът патриот я запита:

— А вие няма ли да ни кажете нещо, което ние да одобрим?

Тя с готовност се качи на подиума, като внимаваше да не стъпче цветята.

— Мили деца, ние се радваме, че се запознахме с вашата красива страна — започна тя тържествено и децата веднага изпляскаха по бедрата си. — Ние с моя приятел обиколихме много светове и се убедихме, че навсякъде е интересно. Но най-щастлив е човекът, когато непрекъснато се труди и опознава света. Ето защо ние сме готови да ви предадем нашите знания.

Децата одобриха и това. Изглежда им беше все едно какво им се говори. Важното бе от време на време да попляскат бедрата си.

— А на Земята ходили ли сте? — прекъсна я поетът и буцата на корема му пак зашава.

Момичето от Пира не можеше да лъже.

— Да. Там хората също се трудят и се учат, и създават изкуство, и търсят истините, и мечтаят да посетят другите светове.

Децата изръкопляскаха дори на тези и думи, сякаш никога не бяха смятали земляните за свои най-върли врагове. Но вождът им и поетът-патриот пристъпиха бързо към подиума и й подадоха ръка да слезе.

— Трябва веднага да си вървите! — каза й вождът.

— Нещо лошо ли сторихме? — обърка се момичето.

— Веднага, веднага, веднага! — изпя й поетът, а вождът направо я заплаши: — Иначе господ ще ви накаже! Хайде, вървете си!

Очите на Нуми се просълзиха и тя изхлипа:

— Пъдят ни.

Ники я дръпна от ръцете им.

— Тия ли? Значи другите са длъжни да одобряват всичко, а те? Хайде, стига сме им пречили да бъдат щастливи — и той се провикна към равнодушната детска редица. — Хей, зяпльовци, много ви здраве! Ауфидерзейн! Гуд бай! Ариведерчи! Досвидания!

Децата изръкопляскаха и нему, макар да не знаеха нито един от тия земни поздрави за довиждане. А Ники ги съжали, като видя посинелите им от пляскането бедърца. Добави: