Любен Дилов - До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)

— Но ти ми я разказа най-напред другояче — усъмни се Нуми. — Заради познанието бил ги изгонил.

Николай никога преди не бе разсъждавал върху смисъла на тази легенда за произхода на човечеството, но разпалено защити сегашното си хрумване:

— Точно така, заради познанието! Но ти ми кажи за какво служи познанието? Нали за да можеш да вършиш нещо? Щом Адам и Ева открили познанието, веднага разбрали, че не са като другите същества около тях и решили, че трябва нещо да правят с това познание. И ако искаш да знаеш, никакъв господ не ги е изпъждал! Те са плюли на неговия скучен рай и сами са си отишли да си създадат един свят за себе си и за бъдещите си деца!

— Хей, Ники — радостно извика пиранката, — така приказката стана много хубава! Преди все не разбирах как може да те пъдят, защото си поискал да узнаеш нещо. — Тя помълча няколко секунди и въодушевено плесна с ръце. — Знаеш ли, че и на мен ми дойде една луда мисъл в главата? Ще кажем на Мало да ни отведе бързо на Пира или на Земята, да си вземем инструменти. После той ще ни намери някоя безлюдна планета и ние ще създадем на нея друго човечество. По-хубаво и от Земята, и от Пира! Луда ли е тази мисъл? — запита го тя и явно много й се искаше да бъде похвалена.

— Луда е колкото си щеш! — засмя се Ники. — Кажи му я!

Но нямаше ли и всезнаещият Малогалоталотим да се изсмее над вярата им, че биха могли сами да създадат един цял нов свят?

Не, той нито се изсмя, нито пък отвърна нещо определено на момичето, което се опита да му внуши своята луда идея. Той легна кротко над цветята, сякаш се боеше да не ги смачка, прие двете деца в себе си и ги понесе към други далнини на Вселената.

Всеки, който е пътувал по света, знае, че и най-интересното пътешествие постепенно става мъчително, ако в края му не лежи една примамлива цел. Ето защо Нуми и Ники отлетяха от красивата планета без огорчение, че са били изгонени. Те имаха сега към какво да се стремят и затова веднага се свиха в окото на Мало, за да видят дали той ще изпълни желанието им.

Космическият Пегас още не бе набрал онази фантастична скорост, с която влизаше в звездния тунел, и Вселената сияеше в окото му като витрина на бижутериен магазин. Цялата беше отрупана със звезди-брилянти, със звезди-рубини, със звезди-смарагди и ясносини сапфири. Сред тях се стелеше сребристият памук на газовите облаци. Като огърлици и колиета висяха съзвездията и звездните купове. Като сребърни купи, бокали и подноси лежаха върху черното кадифе на бездната далечните галактики.

— Виж — посочи Нуми, — пет пръста вдясно от голямата синя звезда! Виждаш ли розовата купчинка? Там сега се образува нова звезда. Знам го от учебните филми за Космоса.

Ники я гледа, докато тя му заприлича на розова бебешка главица, която бавно излизаше от черната утроба на космоса. Рече:

— Край нея сигурно ще има и планети, на тях пък ще се родят нови светове. Дано да са по-добри от тия, които видяхме досега!

— Да, но чак след милиарди години — напомни му момичето с трезвия си пирански мозък.

Ники потрепери зиморничаво в скафандъра си. Не защото бе си го представил — никой земен човек не може да си представи такова количество време. Той само бе осъзнал колко бавно се създава един нов свят. А те бяха си рекли: Хайде за инструментите! Намираме си една планета и готово!…

— Нуми — рече й той предпазливо, за да не я изплаши, — не бива да си въобразяваме, че ще ни е лесно. Но пък трябва да знаеш, че нищо, което се създава лесно, не може да бъде нито истински хубаво, нито истински добро.

Нуми още си беше весела и безгрижна.

— Това от мъдрия си дядо ли го знаеш?

— Не се шегувам. Помисли си! Но важното е да не се отчайваме.

— Хей, Ники, какво ти става? — възкликна тя. — Ти много се промени. Вече си съвсем, съвсем друг.

Той издекламира засмяно:

— Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът.

Нуми запляска по бедрата си, подражавайки на хората от райската планета.

— Чудесно! Сега ли го измисли?

— Само оня с пъпа ли ще ти съчинява стихотворения? И аз мога!

— Чудесно! — възхити се тя отново и внезапно предложи. — Хайде, целуни ме сега пък ти!

— Ама едни идеи ти хрумват! — смути се момчето. — Кой ти мозък я роди?

— Моля ти се, Ники — настоя момичето. — Да видим дали и аз ще се изприщя!

Той отстъпи, но така отстъпваше само Ники Лудото. Хвана я за ушите, завъртя като кормило главата й и грубо я млясна по бузата.