Робърт Хайнлайн - Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън (Мемоари на една леко нередовна жена))

В нашия пункт имахме три маси, импровизирани операционни маси, а всъщност прости дървени маси, чиято боя се беше излющила между нападенията. Татко използваше онази най-близко до входа; Удроу — тази до завесата. Средната я използваше възрастен англичанин, който очевидно редовно си работеше в този пункт: господин Прат, местен хирург, ветеринар. Помагаше му жена му Хари, галено от Хариет. Госпожа Прат приказваше сума ти нелюбезни неща за германците по време на затишията, но по й харесваше да си говорим за кино. Срещала ли съм се някога с Кларк Гейбъл? Гари Купър? Роналд Коулман? След като установи, че не познавам никоя по-голяма кинозвезда, тя престана да се опитва да общува с мене. Ала се съгласи със съпруга си, че било много достойно, че ние, янките сме дошли да им помагаме… но кога Щатите ще се включат във войната?

Казах му, че не знам. Татко се обади:

— Не безпокойте сестрата, господин Прат. Ще се включим малко късничко — също като вашия Чембърлейн. Междувременно се дръжте любезно с тези от нас, които сме дошли тук да ви помагаме.

— Не съм искал да ви обидя, господин Джонсън.

— Не сте ме обидили, господин Прат. Щипци!

Госпожа Прат беше най-добрата операционна сестра, която някога бях виждала. Винаги беше готова с това, което бе нужно на мъжа й, без да я е помолил — предполагам отдавна работеха заедно. Тя беше донесла инструментите му — вероятно с тях оперираше животните. Това би притеснило някои хора, но на мене ми се виждаше разумно.

Господин Прат работеше на масата, която очаквахме, че ще използват Джубал и Джил. (Нашето проучване на дребните подробности далеч не беше свършено, тъй като бяхме разпитвали хората след края на войната.) Така че Джубал излезе в чакалнята, където бяха ранените и започна да подбира пациенти, които Кас и Пол трябваше да отнесат в Буундок — онези, които иначе щяха да си умрат, защото са безнадеждни случаи. Джил помагаше и на Дагмар, и на мене — особено с анестезията, доколкото я имаше.

При тренировките ни в нашето потьомкинско село надълго и нашироко обсъждахме анестезията. Достатъчно зле беше това, че щяхме да цъфнем в XX век с хирургически инструменти, несъответстващи на времето… но оборудване и процедури за обезболяване от Буундок? Невъзможно!

Галахад реши да използваме инжектори под налягане, заредени с премерени дози „неоморфин“ (име като име — упойка, с която през XX век не разполагаха). Джил обикаляше из пункта и чакалнята и инжектираше осакатените и изгорените, така че с Дагмар бяхме свободни да помагаме на хирурзите. Опита се веднъж да помогне и на госпожа Прат, но тя й махна да се дръпне. Госпожа Прат използваше нещо, което не бях виждала никъде от 1910 г. насам: фуния за нос с капки хлороформ.

Работата си вървеше ли, вървеше. Бършех масата след всеки пациент и накрая кърпата така се пропи с кръв, че причиняваше повече вреда, отколкото полза.

Гретхен докладва добра цифра при втората атака — от шейсет бомбардировача свалили четирийсет и седем. Тринайсет пуснали по една бомба, преди да бъдат унищожени. Момичетата на Гретхен използваха лъчи с елементарни частици и уреди за нощно виждане — обикновено гледаха да пръснат резервоара на самолета. Понякога и бомбите гръмваха в същия момент; понякога гръмваха, щом удареха земята, а понякога изобщо не избухваха и оставаха щекотлив проблем за експертите по обезвреждане на бомби на другия ден.

Но ние не видяхме нищо. От време на време чувахме как някоя бомба пада наблизо и някой се обаждаше „близо беше“, а друг му отговаряше „прекалено близо“ — и продължавахме да работим.

Сваленият самолет избухва по различен начин от бомбата… а бойният самолет избухва по различен начин от бомбардировача. Господин Прат каза, че познавал кога пада „Спитфайър“, кога — „Месершмит“. Вероятно. Аз не можех да позная.

Третата вълна се разцепила на две формации — така докладва Гретхен — и дошла от югозапад и югоизток. Но момичетата й вече имаха опит с едно оръжие, което по принцип използва пехотата срещу мишени, с които не са свикнали, и в условия, при които трябва да бъдат сигурни, че виждат бомбардировачи, а не „Спитфайъри“. Гретхен го нарече „скийт-изстрел“. Отбелязах си да я попитам какво означава това, но така и не го направих.

Между вълните имаше затишия, но не и за нас. С напредването на нощта изоставахме все повече и повече — носеха ни жертвите по-бързо, отколкото можехме да се справим. Джубал стана доста по-либерален при избора си и започна да изпраща при Ищар и нейните екипи все повече и повече не чак толкова тежко ранени. Така помощта ни стана далеч по-набиваща се на очи, но без съмнение бяха спасени повече животи.