Робърт Хайнлайн - Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън (Мемоари на една леко нередовна жена))

В Ковънтри, Англия, във вторник, 8 април 1941 г., в 7:22 ч. вечерта слънцето залязваше и сияеше в червено сред смога и въглищния дим. Докато гледах към града, се почувствах странно — толкова точно симулацията на Шива съвпадаше с онова, което виждах сега. Бях застанала на входа на пункт за първа помощ на Гражданска защита — същия, в който според проучванията беше работил (щеше да работи) тази вечер баща ми. Той представляваше почти само голи стени от чували с пясък, покрити с платна, боядисани в мътен цвят, за да не личат.

Имаше нещо като тоалетна (пфу!) и един вид чакалня за ранените, три дъсчени маси, някой и друг шкаф и дюшеме на пода. Течаща вода нямаше — резервоар с кранче. Газови фенери.

Грейфрайърс грийн се простираше около мене — предполагаше се, че това е парк, но беше осеян с бомбени кратери. Не виждах манастирската кула, която бяхме наели от съпруга на лейди Годайва, Леофрик, граф на Мерсия, но знаех, че е на север от мене, вляво. Агент Хендрик Хъдсън Шулц, който беше направил пазарлъка с графа, докладва, че косата на Годайва наистина била необикновено дълга и красива. Но не било препоръчително да заставаш така, че вятърът да духа откъм нея, защото очевидно не се била къпала повече от два пъти в живота си. Отец Хендрик беше прекарал цели шестнайсет месеца в изучаване на англосаксонския език и обичаи от XI век и на средновековен църковен английски в подготовка за мисията — мисия, която завърши за десет дни.

Тази вечер отец Хендрик беше с Гретхен като неин преводач — преценка, че не си струват разходите да се изисква от членовете на военния отряд със специална Задача да учат английски, един век по-стар от езика на Чосър, след като работният им език не е английски, а галакта, а задачата им включва стрелба, а не приказки.

На североизток от себе си виждах трите кули, дали прякора на града — Грейфрайърс, „Света Троица“ и „Свети Михаил“. „Свети Михаил“ и Грейфрайърс бяха изтърбушени от по-ранни бомбардировки и голяма част от градския център беше унищожена. Когато за първи път бях чула за бомбардирането на Ковънтри преди век по личната ми времева линия, си бях помислила, че бомбардирането на този исторически град е пример за чистото злодейство на нацистите. Макар че не е възможно да се преувеличават злодействата на този режим и вонята на неговите газови камери, сега знам, че Ковънтри е бил и важен промишлен град, толкова важен за Англия, колкото и Питсбърг — за Съединените щати.

Ковънтри не беше буколическият град, който си бях представяла. Виждах, че ако довечера късметът е на наша страна, ние вероятно не само щяхме да унищожим голяма част от бомбардировачите на „Луфтвафе“, но освен това щяхме да спасим живота на сръчните занаятчии, също толкова важни за победата, колкото и храбрите войници.

Чух, че зад мене Гуен Хейзъл проверява комуникациите си:

— Кръвта е Скитник, обажда се Конят на лейди Годайва. Влез, Кръв.

Отговорих:

— Кръв до Кон, прието.

Тази вечер комуникационната ни мрежа беше уникално сложна — дори и не се опитах да я разбера (аз съм инженер по пеленките и кухненски химик — никога през живота си не съм виждала електрон) — система, която беше успоредна на дори още по-смайваща примка във време-пространството.

Например: отвън западният край на пункта беше глуха стена от чували с пясък. Отвътре този край беше скрит от завеси предполагаше се, че мястото служи за склад. Но само дръпнете завесата и ще намерите две порти във време-пространството: една от Ковънтри 1941 г. към болницата на медицинския факултет в Буундокския институт, Терциус 4376 г. според Грегорианския календар, а другата — точно в обратната посока, така че припаси, персонал и пациенти да могат да се придвижват и в двете посоки без проблеми в движението. В онзи край, който излизаше на Терциус, имаше и още две порти към Беулаланд, така че най-тежките случаи да бъдат препращани за лечение по друга времева ос и после — връщани в Ковънтри.

Подобна, но не идентична двойна порта служеше на отряда на Гретхен. Тя и нейните момичета (и отец Шулц) чакаха в XI век в манастирската кула. Портата, която щеше да ги изпрати в XX век, щеше да бъде активирана чак след като Гуен Хейзъл уведоми Гретхен, че сирените вият.

Гуен Хейзъл можеше да говори с XX, XLIV и XI век — с всеки поотделно или с всичките наведнъж — чрез скрит в гърлото микрофон, ключове, които превключваше с език, и антена в тялото, независимо дали се намираше при портите на Телус Примус или на Телус Терциус.