Робърт Хайнлайн - Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън (Мемоари на една леко нередовна жена))

— Но има един доброволец, от когото нямаме нужда, когото не искаме и настоятелно молим да си остане вкъщи.

Джубал отново се огледа.

— Дами и господа, какво, по дяволите, ще правим с Пиксел? Когато бомбите се посипят и ранените започнат да се трупат на онази полева станция, последното нещо, което ни трябва, е котарак, който няма как да затвориш някъде. Полковник Кембъл? Той е ваш котарак.

Внукът ми Ричард Еймс Кембъл отговори:

— Докторе, нещо грешно сте разбрали. Пиксел не е моя собственост. Съгласен съм с вас, че не можем да си позволим да ни се мотае в краката по време на битката. Но не го искам там заради самия него — той не е чак дотам начетен, за да знае, че бомбите могат да го убият. Когато беше съвсем малко котенце, се намеси в една друга престрелка… и едва не го убиха. Не искам това да се случва никога повече. Но така и не се сетих как бих могъл да го заключвам.

— Само момент, Ричард — изправи се Гуен Хейзъл. — Джубал, мога ли да предложа нещо?

— Хейзъл, в нареждането на организацията пише, че ти командваш тази операция — всичките й фази. Мисля, че това ти дава право да правиш предложения. Най-малкото едно предложение.

— Хайде стига, Джубал. В нашето семейство има и трети член, който има повече влияние върху Пиксел и от Ричард, и от мене. Дъщеря ми Уайоминг.

— Тя би ли се съгласила?

— Ще се съгласи.

— Ако допуснем, че ще се съгласи, може ли тя да контролира Пиксел всяка секунда за около четири часа? Поради техническите причини, свързани с вратите във време-пространството, ще използваме горе-долу толкова буундокско време. Така ми каза доктор Бъроуз.

Прекъснах го:

— Мога ли да кажа нещо?

— Хейзъл, ти съгласна ли си?

— Не ставай глупав, Джубал — разбира се, че съм.

— Естествено, ще използваме Уайо — на това дете може напълно да се разчита. Но не се и опитвайте да я карате да следи Пиксел тук — само да кихне и хоп! — него го няма. Заведете ги и двамата в Оз и ги настанете при Глинда. Искам да кажа, по-скоро при Бетси, но чрез магията на Глинда се погрижете Пиксел да не може да минава през никакви стени.

— Хейзъл? — попита доктор Харшо.

— И на двамата страшно ще им хареса.

— Това е задачата. А сега нека се върнем към нападението. Картина, моля — огромна жива картина израсна зад Джубал и около него. — Тази холограма не е самият Ковънтри, а нашето опитно поле тип „потьомкинско село“, което Атина построи за нас на около осемдесет километра източно оттук. Поклон, Тийна.

Гласът на изпълнителния компютър се разнесе във въздуха:

— Благодаря, татко Джубал, но това е работа на „Шива“ ние с Майкрофт Холмс се свързахме в синергетичен паралел, а Минерва размахваше бухалката. Сега, като ви виждам всичките накуп, нека ви напомня, че сте поканени на сватбата ни — ние с Мини ще се омъжваме за Майк след приключването на операция „Ковънтри“. Така че започвайте да си мислите за сватбени подаръци.

— Тийна, ти си груба материалистка и нито едно от комбинираните ти тела не би могло да стане готово толкова бързо.

— Хайде бе! Иш одобри преместването на телата ни в Беулаланд, така че сега могат да ни отпушат и да ни анимират на която си изберем дата. По-добре вземи да изучиш законите на парадокса на времето, Джубал.

Доктор Харшо въздъхна.

— Прието. С нетърпение очаквам да разцелувам булките. А сега, моля те, ще ни оставиш ли да продължим с операцията?

— Не се напрягай, татенце. Знаеш, че при операциите с времето няма закъде да се бърза.

— Вярно е. Но всички нямаме търпение. Приятели, Тийна или Шива — е построила нашето опитно поле въз основа на фотоснимки, стереоснимки, холограми и филми, заснети в Ковънтри на 1 април 1941 г. Хиляда деветстотин четирийсет и първа, както се досещате, е толкова отдавна, че всички времеви линии, патрулирани от агентите на Кръга Ороборос, през 1941 г. представляват една-единствена времева линия. Накратко: каквото и да направим в Ковънтри, то се отразява върху всички цивилизовани времеви линии — „цивилизовани“ в тесногръдия смисъл, разбира се; Кръгът си има предпочитания. По време на предварителното разузнаване за тази операция се натъкнахме на странен факт. Лазарус?

Синът ми се изправи.

— Историята на Втората световна война 1939–1945 г., доколкото си я спомням, показва по-благоприятен изход в Англия и Европа, отколкото според проучванията на място за тази операция. Например най-големият ми брат Брайън Смит младши беше ранен при пристигането в Марсилия и поради това бе изпратен в Англия, в Салисбъри плейнс, в Американската команда за обучение. Мамо?