Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Тогава по-скоро! — извика Дрискъл. — Денхам ви очаква с голямо нетърпение. Намерихте ли момиче? — Веселото настроение на Уестон се изпари. Той направи кисела гримаса и не отговори, но последва Дрискъл по малката стълба, която водеше към една осветена кабина.

Кабината беше уютна и приятна, но мебелировката й беше съвсем оскъдна, което показваше, че в нея не живее жена. Единствените украшения се състояха от едно огледало, окачено на едната стена и добре напълнена голяма лула — на съседната. Освен горните неща, в стаята имаше само четири стола, продълговата маса за изучаване на географски карти, отворена кутия, съдържаща черни неправилни железни сфери, малко по-големи от мандарини и един никелов плювалник, който се намираше в краката на един от двамата мъже, които седяха в кабината.

Този човек беше тънък и със среден ръст. Под тежките мустаци здравата му челюст се движеше нагоре-надолу, като придъвкваше порядъчна порция тютюн. Той бе по риза и жилетка. Носеше капитанска шапка, която му придаваше авторитет.

Когато вратата се отвори, той се отдръпна към дъното на кабината, оставяйки на преден план своя събеседник.

Последният беше добре облечен, около тридесет и пет годишен мъж, със силно изразително лице, в което се четеше непоколебимост и силна воля. Светлокестенявите очи, в които искреше ненаситно желание за приключения, се отправиха към Уестон, когато последният влезе и един нетърпелив глас прозвуча без церемонии.

— Уестон! Току-що се канех да сляза на брега и да ти телефонирам.

— Ако знаех това, щях да те чакам — отвърна Уестон, като погледна мокрите си обуща.

— Запознай се с Шкипера, капитан Енгелхорн — додаде Денхам.

Човекът с капитанската фуражка протегна дебелата си груба ръка и след като се ръкува, отмести от стола една кутия с железни топки, за да стори място за стола на Уестон.

— Вярвам, че вече се познаваш с Джек — продължи Денхам.

— И тъй, днес ти се запозна с двама мъже, каквито едва ли някога ще можеш да срещнеш в Бродуей. И двамата бяха с мене при последните ми две пътувания и ако не се бяха съгласили да ме придружат и този път, щях доста да помисля, преди да тръгна.

За момент се възцари онази неспокойна тишина, която винаги потиска хората, за които се казват похвални и добри неща. Тогава Денхам се отпусна в стола си и отправи поглед към театралния агент.

— Къде е момичето, Уестон?

— Не съм намерил.

— Какво-о! — Денхам удари по масата. — Слушай добре, човече! Актьорското сдружение и Хейското дружество са предупредили всички момичета, които съм се опитвал да наема. И всичките агенти, с изключение на теб, се отказват да търсят. Единствен ти оставаш. Знаеш, че аз държа на думата си.

— Всеки знае, че си честен — продума Уестон, като дишаше тежко. — Но всеки знае също на какви опасни дела си способен. А освен това, как се надяваш да внушиш доверие за сегашното пътешествие, когато пазиш такава тайна около него?

— Това е истина! — изръмжа Енгелхорн и се облегна на стената.

— Напълно! — извика Дрискъл, като потриваше красивата си силна челюст. — Даже капитанът и първият офицер не знаят закъде ще отпътува тази стара кранта.

— Много право! — Уестон вдигна ръце. — Помисли за моята репутация, Денхам. Не мога да изпратя на едно така тайнствено пътуване младо, хубаво момиче, а даже и най-обикновено, без да му кажа, какво може да очаква.

— А какво може да очаква? — запита Денхам.

— Че ще отплува за неопределено време за някаква съвсем неизвестна част на земното кълбо и че тя ще бъде единствената жена на кораб, на който се намират най-пропадналите типове на Бродуей. Разбира се, думата ми е за екипажа.

— Уестон! — юмрукът на Денхам отново се стовари със страшна сила върху масата. — Решил съм да изпълня най-голямата цел в живота си и на всяка цена искам да намеря едно момиче.

— В никой от предишните си филми не си взимал жена. Защо ти е сега?

— Дявол да го вземе! Да не мислиш, че правя това за собствено удоволствие!

— Тогава, защо?…

— Защо? За публиката. Моята мила публика трябва да вижда едно хубаво женско лице. Романтичното си губи значението, приключението става монотонно, ако от време на време не покажа на моята публика някое хубаво женско лице. Представи си! Полагаме страшен труд за снимане на филма. И след това публиката казва: „Този филм щеше да бъде още по-хубав, ако имаше едно момиче“. А притежателите на кинематографа щяха да кажат: „Ако във филма имаше и любовен сюжет, щеше да има двойно по-голям успех“.