Майкъл Конъли - Трафик

— Педро и Пабло! Педро и Пабло!

„Кучетата“ — помисли си. Питър и Пол бяха кучетата.

Промъкна се обратно в колата си и приведен на предната седалка отправи поглед към „Инвайробрийд“. В предния двор имаше две коли и доколкото можеше да види, трима мъже. Държаха оръжия и стояха под прожектора на входа. После иззад ъгъла се показа четвърти и заприказва на испански. Беше намерил кучетата. Нещо в мъжа му се стори познато, ала бе твърде тъмно и Бош беше прекалено далеч, за да може да различи татуирани сълзи. Те отвориха вратата и вдигнали пистолети като ченгета, влязоха в сградата. Сега бе моментът. Запали мотора на каприса и излезе на пътя. Когато даде газ и се отдалечи, Бош усети, че отново трепери от напускащото го напрежение, което бе крайният резултат от едно здраво изплашване. Пот се стичаше от косата му и засъхваше от студения нощен въздух по врата му.

Запали цигара и хвърли клечката през прозореца. После нервно се разсмя на бриза.

В неделя сутринта Бош се обади на номера, даден му от Рамос, от телефонния автомат в един ресторант на име „Casa de Mandarin“ в центъра на Мексикали. Остави името си и номера, затвори и запали цигара. Две минути по-късно телефонът иззвъня. Беше Рамос.

— Que pasa, amigo? 26 26 Какво има, приятел? (исп.) — Б.пр.

— Нищо. Искам да погледна снимките на престъпници, които имате, забрави ли?

— Вярно, вярно. Знаеш ли какво, ще те взема на път за натам. Дай ми половин час.

— Напуснах хотела.

— Тръгваш си, така ли?

— Не, просто напуснах хотела. Обикновено постъпвам така, когато някой се опитва да ме убие.

— Какво?

— Някой с пушка, Рамос. Ще ти разкажа. Както и да е, засега не съм отседнал никъде. Ако искаш да ме вземеш, намирам се в ресторант „Мандарин“ в центъра.

— След половин час. Искам да разбера за това.

Те затвориха и Бош се върна на масата, където Агила все още довършваше закуската си. И двамата бяха поръчали бъркани яйца с лютив доматен сос и кълцан кориандър, а за гарнитура имаха пържени кнедли. Храната бе много добра и Бош я бе изял бързо. Винаги го правеше след безсънна нощ.

Снощи, след като се насмя, отивайки си от „Инвайробрийд“, той се срещна с Агила в малката му къща край летището и мексиканският детектив му съобщи какво бе открил в хотела. Администраторът не могъл да даде почти никакво описание на мъжа, наел стая 504; казал само, че на бузата под лявото му око били татуирани три сълзи.

Агила не беше попитал Бош къде е бил. Сякаш знаеше, че няма да получи отговор. Вместо това му предложи канапето в оскъдно обзаведения си дом. Хари прие, но не заспа. Прекара нощта, втренчил се в прозореца. Обмисля нещата, докато през тънките бели пердета не проникна синкавосива светлина.

През повечето време мислите му бяха заети с Луциус Портър. Представяше си как трупът на детектива лежи върху студената стоманена маса, гол и восъчнобял, а Тереса Корасон го разпаря с ножиците. Помисли си за миниатюрните кръвоизливи, които тя щеше да открие в роговиците на очите му — доказателство за задушаване. Спомни си и онези случаи, когато бе в моргата заедно с Портър, за да наблюдават как правят аутопсии на други хора и как улеите на масата се напълват с тяхната плът. Сега на масата беше Луциус с парче дърво под врата, държащо главата му назад в очакване на хирурга. Точно преди зазоряване мислите на Хари се объркаха от умората и във въображението си изведнъж видя, че на стоманената маса беше самият той, а Тереса стоеше наблизо и подготвяше инструментите си за аутопсията.

Тогава седна и потърси цигарите си. Освен това си обеща, че никога няма да се озове на онази маса. Не и по този начин.

— Отделът за борба с наркотиците? — обади се Агила, след като побутна чинията си настрана.

— А?

Мексиканецът кимна към пейджъра на колана му. Току-що го бе забелязал.

— Да. Поискаха да си го сложа.

Бош беше убеден, че трябва да му вярва и че Агила бе заслужил доверието му. Не му пукаше за мнението на Рамос или на Корво. През целия си живот бе живял и работил по обществения калъп. Надяваше се обаче, че е преодолял мисленето по калъп, че взима свои решения. Щеше да разкаже на мексиканеца как стояха нещата, когато му дойдеше времето.

— Тази сутрин ще ходя там, за да погледна едни снимки и материали. Да се срещнем по-късно.

Агила се съгласи и каза, че ще отиде до съдебния център да оправи документите, потвърждаващи смъртта на Фернал Гутиерес-Льоса. Бош искаше да му каже за лопатата с новата дръжка, която видя в „Инвайробрийд“, но се отказа. Смяташе да съобщи само на един човек за проникването там.