Майкъл Конъли - Трафик

Причината бе, че една аларма би довела полицията. Предприемачите искаха да държат хората далеч от фабриката за вредители, ала не и да привличат вниманието на властите. Нямаше значение дали тези власти лесно се корумпираха и дали можеше да им се плати, за да си затворят очите. Просто беше добре да не се замесват. Така че — никакви аларми. Това естествено не означаваше, че сигналът за тревога нямаше да бъде изпратен другаде (например в ранчото оттатък пътя), ако някой проникнеше вътре. Това бе рискът, който Бош поемаше.

Той свърна встрани от завода на „Мекситек“ към една уличка, минаваща зад сградите, чиито фасади бяха откъм „Вал Верде“. Приближи се към гърба на „Инвайробрийд“ и зачака кучетата. Те дойдоха бързо, но безшумно. Бяха яки черни добермани и се движеха плътно до оградата. Единият издаде тих гърлен звук и другият последва примера му. Бош вървеше покрай оградата, вдигнал поглед към бодливата тел. Кучетата го следваха, а от провисналите им езици капеше слюнка. Той видя колибата, където ги затваряха през деня. На задната стена на сградата беше подпряна една ръчна количка. С изключение на кучетата друго нямаше. Бош клекна в уличката и разтвори чантата. Най-напред извади и отвори пластмасовото шишенце със „Sueno Mas“ 25 25 Повече сън (исп.) — Б.пр. . После разви печеното свинско, купено от китайското ресторантче до хотела. Сега месото бе почти студено. Взе парче с размерите на бебешко юмруче и натъпка три от силните приспивателни хапчета в него. Смачка го в ръката си и го прехвърли през оградата. Кучетата изтичаха натам и едното зае позиция над месото, ала не го докосна. Бош повтори процедурата и прехвърли още едно парче. Над него застана другото куче.

Те подушиха свинското, погледнаха Бош, подушиха го още малко. Огледаха се дали господарят им не е наблизо, за да им помогне да вземат решение. След като не намериха помощ, те се спогледаха. Накрая едното куче взе парчето между зъбите си и сетне го пусна. И двете животни погледнаха Бош и той извика:

— Храна!

Кучетата не реагираха. Бош извика командата още няколко пъти, но нищо не се промени. Тогава забеляза, че те наблюдаваха дясната му ръка. Той разбра. Плесна с нея по бедрото си и подаде командата пак. Кучетата изядоха свинското.

Бош бързо направи още две хапки с приспивателни и ги прехвърли през оградата. Те моментално бяха ометени. Той закрачи из уличката покрай оградата. Кучетата не се отделяха от него. Измина разстоянието напред-назад два пъти, надявайки се упражнението да ускори храносмилането им. За малко ги остави на мира и вдигна поглед към спиралата от тънка стомана, минаваща по горната част на оградата. Вгледа се в отблясъците, които хвърляше на лунната светлина. Забеляза също разпределителните кутии, разположени на всеки три и половина метра по протежение на оградата и му се стори, че чува тихо бръмчене. Телта щеше да раздере катерача и да го изпържи горе, преди да е прехвърлил и единия си крак. Той обаче щеше да се пробва.

Наложи му се да се сниши зад един контейнер за смет в уличката, когато видя светлините на бавно приближаващ се автомобил. Щом колата дойде по-близо, той забеляза, че е полицейска. Смрази го моментен страх при мисълта какво можеше да им обясни. Осъзна, че е оставил навитите изтривалки до мрежата. Колата дори намали още, докато минаваше край оградата на „Инвайробрийд“. Шофьорът млясна една въздушна целувка към кучетата, все още стоящи прави. Колата отмина и Бош излезе от скривалището си.

Доберманите стояха от другата страна на оградата и го наблюдаваха почти час, преди единият да седне и скоро след това другият да го последва. Сетне първият заплъзга предните си лапи напред, докато се оказа в легнало положение. Дубльорът му направи същото. Бош наблюдаваше как главите им клюмват почти в унисон и после се отпускат върху изпънатите им предни крака. До единия се образува локвичка урина. И двете кучета държаха очите си отворени. Когато извади последното парче месо от хартията и го хвърли през оградата, едното куче се напъна да вдигне глава и да проследи параболата на падащата храна. След това обаче главата му пак се отпусна. Нито едно от животните не отиде при храната. Бош сплете пръсти в мрежата пред тях и я разклати, при което стоманата издаде свистящ звук, ала животните не му обърнаха внимание.

Време беше. Той смачка омазнената хартия и я изхвърли в контейнера. Извади чифт работни ръкавици от чантата и си ги сложи. Сетне разгъна изтривалката от предната част на колата и я хвана в края с лявата си ръка. Вкопчи се високо в мрежата с дясната, вдигна десния крак възможно най-високо и пъхна върха на обувката си в един от ромбовете на мрежата. Дълбоко си пое въздух и с едно движение се изтласка нагоре, а с лявата ръка замахна с гумената изтривалка и я прехвърли отгоре така, че тя увисна на спиралата от бодлива тел като седло. Повтори маневрата с другата изтривалка. Те висяха една до друга, а тежестта им притискаше бодливата тел надолу.