— Какво значи „преди да ударим“?
— Ами — започна Рамос след още една глътка — информацията, която си дал на Корво, беше полезна. После обаче компенсира нещата, като отиде днес да се правиш на каубой. Почти прецака работата.
— Вече го каза. Какво открихте?
— „Инвайробрийд“. Проверихме информацията и се оказа, че е пряко попадение. Издирихме собственика през куп паравани и стигнахме до някой си Хилберто Орнелас. Това е известен псевдоним на един от заместниците на Сорильо — Фернандо Ибара. Опитваме се с федералните да получим разрешително за обиск. Те ни сътрудничат. Новият министър на правосъдието е чист и е печен. Той е с нас. Така че ще бъде голям удар, ако получим разрешителното.
— Кога ще разберете?
— Всеки момент. Трябва да отпадне и последният въпрос.
— А именно?
— Ако той прекарва черен лед през границата с пратки на „Инвайробрийд“, тогава как прехвърля стоката от ранчото до фабриката? Нали разбираш, ранчото е под наблюдение и щяхме да забележим. А сме напълно сигурни, че не се произвежда в „Инвайробрийд“. Прекалено тясно е, навъртат се твърде много хора, твърде близо до пътя е и прочие, и прочие. Всичката ни информация сочи, че го правят в ранчото. Под земята в един бункер. Разполагаме със снимки от въздуха, които показват излизащите топлинни пари от отдушника. Както и да е, въпросът е как го прехвърля през пътя до „Инвайробрийд“?
Бош си спомни какво бе казал Корво в „Код седем“. Че Сорильо е бил заподозрян във финансиране на тунела, минаващ под границата при Ногалес.
— Той не го прекарва през улицата, а под нея.
— Точно така — съгласи се Рамос. — В момента информаторите ни работят по въпроса. Потвърди ли се това, получаваме разрешителното от министъра на правосъдието и нахлуваме вътре. Удряме ранчото и „Инвайробрийд“ едновременно. Съвместна операция. Министърът на правосъдието изпраща федералната гвардия, а ние ТЕУЕ.
Бош мразеше множеството акроними, които изпълнителите на закона си лепваха, но все пак попита какво значи ТЕУЕ.
— Таен експериментален ударен екип. Тези момчета са направо нинджи.
Бош обмисли информацията. Не разбираше защо нещата се развиваха така бързо. Рамос пропускаше нещо. Сигурно имаха нови сведения за Сорильо.
— Видели сте Сорильо, нали? Или някой друг го е зърнал.
— Позна. Също и онази бяла катеричка, която си дошъл да търсиш. Данс.
— Къде? Кога?
— Имаме информатор зад оградата, който ги е видял и двамата тази сутрин да стрелят по мишени в главния двор. После ние…
— Колко близо е бил информаторът?
— Достатъчно. Не толкова близо, че да каже „Как сте, господин Папа?“, но достатъчно, за да го познае. — Рамос се изкикоти гръмогласно и стана, за да си вземе още една бира. После подхвърли едно шише на Бош, който още не бе допил първата.
— Къде е бил? — попита Хари.
— Божичко, кой знае? Интересува ме само, че се е върнал и че ще бъде там, когато ТЕУЕ нахлуят през вратата. Между другото, по-добре да не носиш този пистолет със себе си или федералните ще приберат и теб. Те дадоха специално разрешение за използване на оръжия на ТЕУЕ, ала това е всичко. Министърът на правосъдието ще го подпише… Господи, надявам се никога да не го купят или убият. Та както казвах, ако пожелаят да имаш оръжие, ще ти дадат нещо от собствения им оръжеен склад.
— А как ще разбера, когато акцията започне?
Рамос все още бе прав. Той отметна глава назад и изля в устата си половината бира. Миризмата му изцяло беше превзела стаята. Бош държеше шишето близо до устата и носа си, за да подушва бирата, а не агента.
— Ще ти съобщим — отвърна Рамос. — Вземи това и чакай. — Той му подхвърли единия от пейджърите, закрепени на колана му. — Сложи си го и аз ще ти звънна, когато сме готови за действие. Ще бъде скоро. Поне преди Нова година, надявам се. Трябва да ускорим нещата. Не се знае колко време ще остане този път обектът в ранчото.
Той допи бирата и остави шишето на масата. Не си взе друго. Срещата бе приключила.
— Ами партньорът ми? — попита Бош.
— Кой, мексиканецът ли? Забрави. Той е от щатските. Не можеш да му кажеш за това, Бош. Папата държи местните ченгета. Това е даденост. Не вярвай на никого и не приказвай пред никого тук. Както казах, носи си пейджъра и чакай позвъняването. Отиди на борба с бикове. Мотай се около басейна или нещо подобно. По дяволите, човече, погледни се! Би могъл да се възползваш от слънцето.
— Познавам Агила по-добре от теб.
— Знаеш ли, че той работи за човек, който е редовен гост на Сорильо на арената всяка неделя?
Читать дальше