Майкъл Конъли - Трафик

Той отиде до бюрото и извади от куфарчето си снимката на Данс, взета от изготвения от Мур доклад. Вгледа се в обиграната намръщена физиономия по все още момчешкото лице на млад мъж със светлоруса коса. Сега той искаше да се издигне в йерархията и бе прекосил границата на юг, за да докаже, че го заслужава. Осъзна, че ако Данс бе в Мексикали, нямаше да се смеси с хората лесно. Щеше да му е нужна помощ.

Почукването на вратата го стресна. Безшумно остави шишето и взе пистолета от нощното шкафче. През шпионката видя около тридесетгодишен мъж с тъмна коса и гъсти мустаци. Не беше сервитьорът, който обслужваше стаите и му бе донесъл бирата.

— Si?

— Бош, Рамос е.

Бош отвори вратата, без да маха верижката, и поиска някакъв документ за самоличност.

— Майтапиш ли се? Тук не се разхождам с паспорта си. Пусни ме. Корво ме изпраща.

— Откъде мога да съм сигурен?

— Обадил си се на оперативната група в Лос Анжелис преди два часа и си оставил адреса си. Слушай, наистина ме хваща параноя, като трябва да обяснявам всичко това, стърчейки в коридора.

Бош затвори вратата, махна веригата и пак я отвори. Държеше пистолета ниско до себе си. Рамос влезе покрай него в стаята. Той отиде до прозореца, надникна навън, сетне се дръпна и започна да крачи напред-назад край леглото. После каза:

— Навън мирише на лайна. Някой прави тортила 23 23 Мексиканска царевична питка. — Б.пр. или някаква друга гадост. Да имаш още бира? Между другото, хванат ли те федералните с този патлак, можеш да имаш проблеми с връщането си оттатък. Защо не отседна в Калексико, както Корво ти нареди бе, човек?

Ако Рамос не беше ченге, Бош би си помислил, че е дрогиран до козирката. Реши обаче, че вероятно нещо друго, за което все още не знаеше, го правеше да изглежда надрусан. Бош взе телефона и поръча шест бири, без изобщо да снема поглед от човека в стаята. След като затвори, той пъхна оръжието в колана си и седна на стола до прозореца.

— Не исках да вися на опашка на границата — отвърна Бош на един от многото въпроси на Рамос.

— Искаш да кажеш, че не ти се ще да се довериш на Корво. Не те обвинявам. Не че не му вярвам. Напротив, но разбирам нуждата ти да действаш самостоятелно. Пък и тук предлагат по-добра храна. Калексико е пример за диво градче. То е едно от онези места, където никога не знаеш каква гадория се мъти. Подходиш ли погрешно, здраво се подхлъзваш, приятел. На мен също ми харесва повече тук. Яде ли?

За миг Бош си спомни думите на Силвия Мур за черния лед. Рамос продължаваше да крачи из стаята и той забеляза, че на колана му имаше два пейджъра. Беше сигурен, че агентът е възбуден от нещо.

— Вече ядох — отговори Бош и премести стола си точно до прозореца, защото стаята бе изпълнена със силната миризма на пот, идваща от агента.

— Зная най-добрия китайски ресторант в двете страни. Можем да отскочим дотам за…

— Хей, Рамос, седни! Изнервяш ме. Просто седни и ми кажи какво става.

Рамос се огледа така, сякаш виждаше стаята за пръв път. Той издърпа един стол откъм стената до вратата и го възседна на обратно в средата на помещението.

— Става това, че не сме особено впечатлени от глупостите, които направи днес в „Инвайробрийд“.

Бош се изненада, че в Агенцията за борба с наркотиците бяха научили за случилото се толкова бързо, ала се опита да го прикрие.

— Това изобщо не е хубаво — продължаваше Рамос. — Дойдох да ти кажа да прекратиш соловите изпълнения. Корво ме предупреди, че си падаш по такива неща, но не очаквах да се проявиш толкова скоро.

— Какъв е проблемът? — попита Бош. — Аз ви насочих. Според думите на Корво, вие, приятелчета, не сте знаели нищичко за това място. Отидох там, за да ги постресна. Това е всичко.

— Тези хора не се стряскат, Бош. Това се опитвам да ти кажа. Слушай сега, достатъчно по въпроса. Исках само да си кажа малката реплика и да разбера с какво се занимаваш, освен с фабриката за насекоми. Въпросът ми е какво правиш тук?

Преди Бош да успее да отговори, на вратата силно се почука и агентът скочи от стола, заемайки приведена стойка.

— От обслужване по стаите са — рече Бош. — Какво ти става?

— Винаги съм така, преди да ударим.

Бош стана, хвърли му любопитен поглед и отиде до вратата. През шпионката видя същия мъж, който му бе донесъл първите две бири. Отвори вратата, плати за доставката и даде на Рамос едно шише от новата кофичка.

Преди да седне пак, агентът изгълта половината бира. Бош взе едно шише и отиде до стола си.