Майкъл Конъли - Трафик

Отне му по-малко от минута да се добере догоре, предпазливо да седне на седлото й после да прехвърли и другия си крак оттатък. Горе електрическото жужене бе по-силно и той внимателно се прехващаше надолу, докато стана възможно да скочи до неподвижните кучета. Взе малкото фенерче от връзката шперцове и го насочи към животните. Очите им бяха отворени и разширени, те дишаха тежко. За миг постоя така и погледа как телата им се издигат и отпускат в еднакъв ритъм, след което зашари със светлината по земята, докато намери неизяденото парче месо. Хвърли го през мрежата на улицата. Сетне хвана кучетата за каишките, завлече ги в колибата им и затвори вратата. Те вече не представляваха заплаха.

Бош притича безшумно отстрани на сградата и надникна иззад ъгъла, за да се увери, че паркингът все още е празен. После се върна при кабинета на Илай.

Огледа прозореца, проверявайки го за втори път, за да бъде сигурен, че наистина няма алармена система. Освети и четирите страни на покрития със стъклени жалузи прозорец и не забеляза никакви жици, никакви изолатори — въобще никаква следа от аларма. Извади острието на ножа си и изви една от железните шини, задържащи долното стъкло на жалузите. Внимателно го измъкна от прозореца и го облегна на стената. Пъхна фенерчето през отвора и зашари вътре с лъча. Стаята беше празна. Видя бюрото на Илай и други мебели. Таблото с четирите монитора беше тъмно. Камерите бяха изключени.

След като измъкна пет стъклени плочки от прозореца и прилежно ги подреди една върху друга на външната стена, той вече имаше достатъчно място да се повдигне и да пропълзи в кабинета.

Бюрото беше разчистено от документи и други боклуци. Стъкленото преспапие пое лъча от фенерчето и го отрази в цветовете на призмата. Бош провери чекмеджетата на бюрото, но те се оказаха заключени. Отвори ги със закривен шперц, ала не откри нищо интересно. В едното чекмедже имаше счетоводна книга, която обаче описваше само получените доставки за развъждане.

Насочи светлината към кошчето за боклук на пода под бюрото и забеляза няколко смачкани листове. Той го изсипа на пода. Взимаше всяко боклуче, разгъваше го и го хвърляше обратно в коша, след като решеше, че не съдържа нищо смислено. Не всичко обаче беше боклук. Намери смачкан лист, на който бяха надраскани няколко неща, включително и следното:

„Колорадо“ 504

Замисли се какво да прави с него. Листът бе доказателство за опита да го убият, ала Бош го бе намерил по време на незаконно претърсване. Така не струваше нищо, освен ако не бъдеше открит по-късно при законен обиск. Въпросът бе кога щеше да се проведе той? Ако оставеше смачкания лист в кошчето, беше много вероятно то да бъде изхвърлено и доказателството да се изгуби.

Той смачка пак хартията и сетне откъсна голямо парче тиксо от ролката на бюрото. Залепи единия му край за хартиената топка, която сложи в кошчето, и притисна другия край на лепенката към дъното му. Надяваше се, че ако сега изхвърлят боклука, смачканият лист ще остане залепен за кошчето. И може би човекът, който го изхвърляше, нямаше да забележи.

Той излезе от кабинета в коридора. Взе предпазни очила и противогаз от куката до вратата на лабораторията и си ги сложи. Ключалката беше проста, с три резета, и той се справи с нея лесно.

Вратата се отвори и го обгърна мрак. Бош изчака малко и после влезе. Помещението бе пропито с тежка, противно сладникава миризма. Беше влажно. Размърда снопа светлина из това, което приличаше на товарителен склад. Чу, че до ухото му бръмчеше мушичка, а друго насекомо жужеше около покритото му лице. Отпъди ги с ръка и продължи нататък.

В другия край на залата мина през едни двойни врати и влезе в помещение, където влагата направо тегнеше във въздуха. Осветено беше от червени крушки, разположени над редове сандъци от фибростъкло с насекоми. Топлият въздух го обгръщаше. Усети, че рояк вредители се блъскат с жужене в маската и челото му. Той пак ги отпъди. Приближи се до един от сандъците и го освети с фенерчето си. Кафеникаво-розова маса от ларви се раздвижи като спокойно море под светлината.

След това зашари с фенерчето из стаята и видя корито с няколко инструмента и малка бетонобъркачка, която общите работници вероятно използваха за разбъркване на хранителната паста за мушиците. Няколко лопати, гребла и метли висяха в редичка на куки в задната част на помещението. Имаше рафтове с големи чували жито и захар, стрити на прах, и с по-малки чувалчета, пълни с мая. Всички печати по чувалите бяха на испански. Предположи, че това би могло да се приеме за кухнята.