Майкъл Конъли - Трафик

— Слушай, Бош, трябва предварително да съм упълномощил всеки информатор, с който работя. Така че информацията ти няма да се приеме. Не мога…

— Направи така, че да се приеме.

— Бош, не…

— Искаш ли да разбереш какво открих там, или предпочиташ да забравим за това?

Въпросът накара агента да млъкне за малко.

— Вашите нинджи… Как им викахте, ТЕИЕ? В града ли са вече?

— ТЕУЕ, Бош. Да, пристигнаха снощи.

— Хубаво. Ще се наложи да се задействаш. Видяха ме.

Бош забеляза как лицето на агента помръкна. Той поклати глава и се отпусна на един стол.

— Мамка му! Откъде знаеш?

— Имаше една камера. Забелязах я твърде късно. Измъкнах се, но някакви типове дойдоха да огледат. Не биха могли да ме познаят, бях с маска. Ала все пак знаят, че някой е влизал.

— Добре, Бош, не ми оставяш много възможности. Какво видя?

Най-после. Рамос признаваше незаконното претърсване, одобряваше го. Сега вече последствията нямаше да се стоварят върху Бош. Той му разказа за капака в пода, скрит под камарата табли за насекоми в залата за облъчване.

— Не го ли отвори?

— Нямаше време, но и иначе не бих го направил. Проверявах тунели във Виетнам. Всеки скрит капак в земята си беше чиста клопка. Хората, които дойдоха, след като се измъкнах от фабриката, пристигнаха с кола, а не през тунела. Това веднага ти показва, че в тунела може да има капан.

После той обясни на Рамос, че молбата за заповед за обиск, за разрешение или както там му викаха в Мексико, трябва да включва заявка за конфискуване на всички инструменти и отпадъците от кошчетата за боклук.

— Защо?

— Защото това, което ще намерите, ще ми помогне да приключа един от случаите, заради които дойдох тук. Има също доказателство за заговор за убийство на служител на закона — това съм аз.

Рамос кимна и не поиска по нататъшно обяснение. Не го интересуваше. Той стана, отиде до един от шкафовете и измъкна две големи черни папки. Бош седна на едно празно бюро и агентът остави папките пред него.

— Това са известните лица, свързани с Умберто Сорильо. Разполагаме с малко биографични данни за някои от тях. За други знаем само от наблюдения. Може дори да нямаме имената им.

Бош отвори първата папка и се вгледа в снимката в горната част. Беше мъгляво увеличение с размери двайсет на двайсет и пет на фотография, заснета при наблюдение. Рамос каза, че това е Сорильо, за което и Бош се бе досетил. Черна коса, брада, напрегнат втренчен поглед от тъмните очи. Бе виждал това лице и преди. По-младо, без брада и с усмивка вместо втренчения празен взор. Остарялото лице на момчето, снимало се с Калексико Мур.

— Какво знаете за него? — попита той Рамос. — Нещо за семейството му?

— Нямаме информация за такова. Не че сме се ровили много. Пет пари не даваме откъде е дошъл, интересува ни само с какво се занимава сега и какво е намислил.

Бош обърна пластмасовата страница и заразглежда снимките, направени при арест или наблюдение. Рамос се върна при бюрото си, сложи един лист в пишещата машина и затрака.

— Изготвям документ о показанията ти на таен информатор. Ще заобиколя някак си правилата.

След като прегледа около две трети от първата папка, Бош намери мъжа с трите сълзи. Имаше няколко негови снимки (от арести и от наблюдения), направени от всякакъв ъгъл в продължение на годините. Видя как лицето му се променяше с прибавянето на сълзите: от усмихнат пуяк той се бе превърнал в закоравял престъпник. Според кратките биографични данни се казваше Освалдо Арпис Рафаелильо и беше роден през хиляда деветстотин петдесет и втора. Трите му престоя зад решетките били за убийство като малолетен, убийство като пълнолетен и притежание на наркотици. Бе прекарал половината си живот по затворите. Досието го характеризираше като предан до живот човек на Сорильо.

— Ето, открих го — рече Бош.

Рамос дойде при него. Той също го позна.

— Казваш, че бил в Лос Анжелис и премахвал ченгета?

— Да. Поне едно. Според мен може да се е справил и с първото. Смятам, че освен това е очистил и един „куриер“ от конкуренцията. Един хаваец, Джими Капс. Той и едното ченге са били удушени по един и същ начин.

— С мексиканска примка, нали?

— Точно така.

— Ами общият работник? Онзи, който според теб е пречукан във фабриката за вредители?

— Може да ги е убил всичките. Не зная.

— Този Арпис има дебело досие. Да, излезе от пандиза едва преди година. Той е хладнокръвен убиец, Бош. Един от основните хора на Папата. Изпълнител на волята му. Всъщност хората тук го наричат Алвин Карпис. Сещаш ли се, онзи убиец с автомата от тридесетте? Бандата „Ма Баркър“? Арпис бе прибран за две убийства, ала казват, че това изобщо не е достатъчно. В действителност е очистил повече хора, отколкото можеш да преброиш.