Майкъл Конъли - Трафик

— Да, сър?

— Желая да отменя резервацията си, Мигел.

— Няма проблеми. Не дължите нищо. Изобщо не сте получавали стаята.

— Не, това е за теб, Мигел. Възникна малък проблем. Не искам никой да узнае, че съм бил тук. Разбираш ли?

Мигел беше млад, но не и глупав. Той каза на Бош, че молбата му е лесно изпълнима. После взе банкнотата от плота и я мушна в един вътрешен джоб на жилетката си. Хари плъзна обратно към него листчетата със съобщенията.

— Ако се обадят пак, изобщо не съм се появявал, за да ги взема, нали?

— Точно така, сър.

Няколко минути по-късно той чакаше на колоната за пресичане на границата. Забеляза как американският пункт за митнически и граничен контрол се справяше с прииждащия трафик с бързина, която правеше работата на мексиканските им колеги нищожна. Изводът бе ясен: напускането на тази страна не представляваше трудност; влизането обаче бе съвсем друго нещо. Когато стигна до бариерата, Бош протегна значката си през прозореца. Щом мексиканският служител я взе, Хари му подаде и разписката от участъка в Калексико.

— Характер на посещението? — попита служителят. Беше облечен с избеляла униформа, някога зелена на цвят. Шапката му бе почерняла от пот по ширита.

— Служебен. Имам среща на „Пласа Хустисиа“.

— Аха. Знаете ли пътя?

Бош вдигна едната карта от седалката и кимна. Сетне граничарят погледна розовата разписка.

— Не сте въоръжен — отбеляза той, след като прочете документа. — Оставяте четирийсет и четири калибровия си пистолет, а?

— Така пише.

Служителят се усмихна и на Бош му се стори, че вижда недоверие в очите му. Мексиканецът кимна и му махна да продължи. Колата моментално потъна в потока автомобили, движещ се по широк булевард, на който нямаше разчертани с боя платна. На моменти превозните средства вървяха в шест колони, а понякога и в четири или пет. Колите се прегрупираха плавно. Не се чуваха никакви клаксони и потокът напредваше бързо. Той измина километър и половина, преди движението да бъде спряно от червен светофар и да му се удаде случай да се консултира с картите.

Установи, че се намира на булевард „Лопес Матеос“, който в крайна сметка отвеждаше до съдебния център в южната част на града. Светна зелено и движението се възстанови. Бош се поотпусна и докато караше, се огледа наоколо, без да спира да следи внимателно променящите се конфигурации на автоколоните. От двете страни на булеварда се нижеха стари магазини и индустриални зони. Боядисаните в пастелни цветове фасади бяха почернели от изгорелите газове на течащата река от метал и гледката силно потискаше Бош. Няколко големи училищни автобуса „Шевролет“ с разноцветни надписи се движеха по пътя, но те не бяха достатъчни, за да разведрят обстановката. Булевардът свиваше рязко на юг и после заобикаляше около кръстовище, в средата на което имаше паметник — златен мъж върху изправил се на задните си крака жребец. Забеляза, че няколко мъже, повечето със сламени каубойски шапки, стояха на „острова“ в средата или се подпираха в основата на паметника. Те зяпаха морето от автомобили. Общи работници, чакащи работа. Погледна картата и видя, че мястото беше площад „Бенито Хуарес“.

След още минута стигна до комплекс от три големи сгради, на всяка от които имаше гора от антени и сателитни чинии. На една табела край улицата пишеше:

AYUNTAMIENTO DE MEXICALI 17 17 Община на Мексикали (исп.) — Б.пр. .

Той влезе в паркинга. Нямаше нито монетни автомати, нито кабина за такси. Намери празно място и паркира. Докато седеше в колата и разглеждаше комплекса, не можеше да превъзмогне усещането, че бяга от нещо или от някого. Смъртта на Портър го потресе. Той също бе там тогава. Чудеше се как се отърва и защо убиецът не се опита да пречука и него. Най-простото обяснение бе, че не е искал да рискува с премахването на две жертви едновременно. Ала това би могло да се обясни и просто със спазване на нарежданията от наемен убиец, получил инструкции да премахне Портър. Имаше чувството, че ако случаят беше такъв, то заповедта бе дошла от Мексикали.

Всяко от трите здания на комплекса гледаше към една от страните на триъгълен площад. Бяха в модерен стил, с фасади от кафяв и розов пясъчник. Всички прозорци на третия етаж на една от сградите бяха облепени отвътре с вестници. Бош предположи, че целта е да се предпазят от залязващото слънце. Това придаваше бедняшки вид на зданието. Над главния вход бе изписано с букви от хром:

POLICIA JUDICIAL DEL ESTADO DE BAJA CALIFORNIA 18 18 Съдебна полиция на щат Баха Калифорния (исп.) — Б.пр. .