Майкъл Конъли - Трафик

— О, да, господин Бош, получиха се съобщения за вас.

Той се обърна към нещо като кош и извади три розови листчета със съобщения. Имаше две от Паундс и едно от Ървинг. Хари провери кога са били оставени и забеляза, че и трите обаждания са направени през последните два часа. Първо се бе обадил Паундс, след това Ървинг и после пак Паундс.

— Един момент — обърна се той към Мигел. — Има ли тук телефон?

— Зад ъгъла, сър, вдясно от вас.

Бош стоеше със слушалката в ръка и се чудеше какво да прави. Нещо бе станало, иначе тези двамата не биха се опитвали да се свържат с него. Нещо беше накарало единия от тях, или и двамата, да му се обадят вкъщи, при което са чули записаното съобщение. Какво би могло да се случи? С помощта на фонокартата си той избра отдел „Убийства“ в холивудския участък, като се надяваше, че ще уцели някого и ще може да научи какво става. Джери Едгар вдигна телефона при първото позвъняване.

— Джед, какво има? Шефовете са се обаждали и май ме търсят под дърво и камък.

Последва дълга пауза. Твърде дълга.

— Джед?

— Хари, къде си?

— На юг бе, човек.

— Къде на юг?

— Какво има, Джед?

— Където и да си, Паундс се опитва да те отзове. Нареди, ако някой се чуе с теб, да ти каже да си довлечеш задника обратно. Каза…

— Защо? Какво става?

— Портър, приятел. Намериха го тази сутрин в Съншайн каньон. Някой е стегнал тел около врата му така здраво, че се е свила колкото каишка на часовник.

— Господи! — Бош извади цигарите си. — Господи!

— Да, така е.

— Какво е правел там? Съншайн е бунището в предпланинския участък, където заравят боклука, нали?

— По дяволите, Хари, бил е изхвърлен там.

Естествено. Трябваше и сам да се сети. Разбира се. Не мислеше в правилна посока.

— Вярно, вярно. Какво точно е станало?

— Ами тази сутрин трупът му бил намерен там. Някакъв вехтошар се натъкнал на него. Бил покрит с боклуци и гнусотии. Все пак от ОКУ проследили някои от отпадъците. Намерили квитанции от някои ресторанти. Открили името на транспортната фирма, която заведенията използват и чрез данните стигнали до определен камион и определен маршрут. Става въпрос за центъра на града, откъдето отпадъците били прибрани вчера сутринта. Холивудският участък работи съвместно с тях по случая. Реших да започна внимателно проучване на маршрута. Ще намерим контейнера, в който е бил, и ще тръгнем оттам.

Бош си помисли за контейнера зад „При По“. Портър не беше избягал от него. Сигурно е бил удушен с гарота и завлечен навън, докато Хари си лафеше с бармана. После си спомни мъжа с татуираните сълзи. Как не загря? Вероятно бе стоял на три метра от убиеца на Портър.

— Не отидох на мястото, ала дочух, че са го обработили, преди да го пречукат — каза Едгар. — Лицето му е било като премазано. Счупен нос и тем подобни. Дочух, че имало много кръв. Братче, кофти начин да умреш.

Не след дълго щяха да влязат в „При По“ със снимки на Портър. Барманът със сигурност помнеше лицето му и с удоволствие щеше да опише Бош като човека, който е влязъл, представил се е за полицай и е нападнал Портър. Чудеше се дали не трябва сега да разкаже на Едгар случилото се и да му спести много черна работа. Ала в него проговори инстинктът за самосъхранение и той реши да си мълчи за „При По“.

— Защо съм им на Паундс и Ървинг?

— Нямам представа. Знам само, че първо пречукаха Мур, а сега и Портър. Струва ми се, че май стягат редиците. Мисля, че искат всички да са на добро и безопасно място. Носи се слух, че тези два случая са всъщност един. Говори се, че момчетата били сключили някаква сделка. Ървинг вече ги е свързал. Води се общо разследване на двата случая. Мур и Портър.

Бош не каза нищо. Опитваше се да мисли. Това придаваше нова светлина на всичко.

— Чуй ме, Джед. Не съм се обаждал. Не сме говорили. Ясно?

Едгар се поколеба, след което отвърна:

— Сигурен ли си, че искаш да действаш така?

— Да, засега. Ще се чуем пак.

— Отваряй си очите!

„Отваряй си очите за черния лед“ — помисли си Бош и затвори. За миг остана така, облегнат на стената. Портър. Как можа да се случи това? Той инстинктивно посегна към хълбока си, но не се почувства по-сигурен. Кобурът беше празен.

Сега имаше избор: да продължи към Мексикали или да се върне в Лос Анжелис. Знаеше, че върнеше ли се, с това участието му в случая приключваше. Ървинг щеше да го отреже като загнила част от банан. Следователно нямаше никакъв избор. Трябваше да продължи. Извади от джоба си двайсет долара и се върна на рецепцията. Той плъзна банкнотата към Мигел.