Майкъл Конъли - Трафик

— Добре, Хари, какво става?

Бош щеше да импровизира. Опита се да звучи така, сякаш разполагаше с необорими доказателства, с които да подкрепи всичко казано. В действителност всичко беше множество предположения и съвсем малко лепило. Той седна на стола пред бюрото на шефа. Подушваше миризмата на бебешката пудра.

— Джими Капс е бил убит за отмъщение. Вчера открих, че е устроил арест на един конкурент, чието име е Данс. Той е предлагал черен лед на улицата. На Джими това явно не се е харесало, защото той се е опитвал да осигури бързо развиващ се пазар за хавайския лед. Затова е наклепал Данс пред момчетата от BANG. Само че след като прибрали Данс, окръжният прокурор сложил точка на случая. Неправомерен арест. Той се отървал. Четири дни по-късно Капс е очистен.

— Хубаво, хубаво — каза Паундс. — Звучи добре. Значи Данс е заподозреният?

— Докато не ми хрумне нещо по-добро. Той е духнал.

— Добре, обаче как се връзва това със случая Хуан Доу?

— Според Агенцията за борба е наркотиците черният лед, който Данс е предлагал, идва от Мексикали. Получих предварително потвърждаване на самоличността от щатската полиция там. Изглежда, нашият Хуан Доу е бил някой си Гутиерес-Льоса. Живеел е в Мексикали.

— „Муле“?

— Възможно е. Някои неща обаче не се връзват с тази версия. Тамошната полиция го води като общ работник.

— Може би се е навил заради многото пари. Мнозина го правят.

— Може би.

— И смяташ, че са го пречукали, за да си го върнат, един вид отмъщение за Капс?

— Може би.

Паундс кимна. „Дотук добре“ — помисли си Бош. И двамата помълчаха известно време. Накрая лейтенантът прочисти гърло.

— Това е страшно много работа за два дни, Хари. Много добре. Какво ще правиш оттук нататък?

— Искам да потърся Данс и окончателно да потвърдя самоличността на Хуан Доу… — Изречението му заглъхна. Не беше сигурен колко да каже на Паундс. Знаеше, че щеше да му спести пътуването до Мексикали.

— Каза, че Данс е духнал.

— Така твърди един източник. Не съм сигурен. Планирам да поогледам тук-там този уикенд.

— Хубаво.

Бош реши да отиде малко по-далеч.

— Има още нещо, ако искате да го чуете. Става въпрос за Кал Мур.

Паундс остави линията на бюрото, скръсти ръце и се облегна назад. Позата му издаваше предпазливост. Навлизаха в територия, където кариерите можеха да бъдат разбити завинаги.

— Не стъпваме ли върху тънък лед? Случаят Мур не е наш.

— И не го искам, лейтенанте. Вече си имам два. Но той непрекъснато се смесва с тях. Ако не искате да знаете, добре. Мога да се справя сам.

— Не, не, искам да ми разкажеш. Просто не ми харесва такова… ъъ, оплитане. Това е.

— Да, оплитане е точната дума. Както и да е: Вече споменах, че отрядът BANG е арестувал Данс. Мур не е бил там по време на акцията, ала са били неговите хора. След което Мур намира трупа по случая Хуан Доу.

— Кал Мур е намерил трупа? — учуди се Паундс. — Не видях това в доклада на Портър.

— Записан е там под номера на значката му. Така или иначе той е намерил захвърленото там тяло. Така че присъствието му се усеща и в двата случая. Сетне, след като е открил Хуан Доу в уличката, на другия ден той се настанява в онзи мотел и мозъкът му се разпилява във ваната. Предполагам сте чули, че ОКУ вече признават: това не е самоубийство.

Паундс кимна. Изражението му обаче бе като на парализиран. Очакваше да чуе кратко изложение за две разследвания, а не такова нещо.

— Някой е очистил и него — продължи Бош. — Така че вече имаме три случая. Имаме Капс, после Хуан Доу и накрая Мур. Имаме и отпрашилия нанякъде Данс.

Хари съзнаваше, че е казал достатъчно. Сега можеше да се облегне и да наблюдава как Паундс си размърдва мозъка. На лейтенанта му бе ясно, че вероятно трябва да вдигне слушалката и да се обади на Ървинг, за да поиска помощ или поне инструкции. Ала Паундс знаеше също, че след едно такова обаждане ОКУ щеше да поеме случаите Капс и Хуан Доу. А детективите от ОКУ нямаше дори да си помръднат задниците, за да направят нещо. Паундс нямаше да види който и да е от случаите приключен седмици наред.

— Ами Портър? Какво казва той за това?

Бош правеше всичко възможно да запази Портър чист. Не знаеше защо. Той бе пропаднал и го бе излъгал, но дълбоко в себе си Бош все още изпитваше нещо към него. Може би заради онзи последен въпрос: „Хари, ще ми помогнеш ли?“

— Не намерих Портър — излъга Бош. — Никой не отговаря на телефона му. Не мисля обаче, че е имал достатъчно време, за да осмисли всичко.