Майкъл Конъли - Трафик

Преди две вечери Бош бе огледал фактите, които откри в стаята на един западнал мотел, и заключи, че става въпрос за самоубийство на полицай. Сега знаеше, че бе сбъркал. Обмисли фактите отново заедно с всичко останало, до което се беше добрал, и този път видя убийство на полицай като част от серия свързани убийства. Ако Мексикали бе главината на колелото с толкова много спици, тогава Мур беше болтът, който държеше колелото.

Той извади тефтерчето си и потърси името на човека от Агенцията за борба с наркотиците, което фигурираше в информационния доклад, прибавен от Мур към папката за Сорильо. После взе номера на местния клон на Агенцията и го набра. Когато поиска да говори с Корво, мъжът, който се обади, попита кой го търси.

— Кажете му, че е духът на Калексико Мур.

След една минута някакъв глас попита:

— Кой е?

— Корво?

— Слушай, ако искаш да говорим, представи се. В противен случай ще затворя.

Бош се представи.

— Какви са тези уловки, човече?

— Няма значение. Искам да се срещнем.

— Още не си ми посочил основателна причина.

— Искаш причина? Добре. Утре сутринта отивам в Мексикали. Ще търся Сорильо. Няма да се откажа от помощта на някой, който познава бакиите му. Помислих си, че може да искаш първо да поговорим. След като ти си бил източникът на Кал Мур.

— Кой казва, че изобщо съм го познавал?

— Прие да говориш с мен, нали? Освен това си му предоставял информация. Той ми го каза.

— Бош, прекарал съм седем години в подземния свят. Опитваш се да ме подведеш ли? Ъ-ъ. Пробвай при някой от пласьорите на осморки по булевард „Холивуд“. Те може и да се вържат.

— Виж, приятел, в седем часа ще бъда в „Код седем“, в задния бар. След това тръгвам на юг. Изборът е твой. Ако се видим, добре.

— А ако реша да дойда, как ще те позная?

— Не се притеснявай. Аз ще те позная. Ти ще си онзи, който все още си мисли, че е под прикритие.

Когато затвори, Хари вдигна поглед и видя, че Паундс се върти около масата на отдел „Убийства“ и чете последните ПСЛ доклади, още една болна тема за статистиците на участъка. Престъпленията срещу личността, тоест всички случаи с упражнено насилие, се увеличаваха с по-бързи темпове от общата престъпност. Това означаваше не само че несигурността нарастваше, но и че престъпниците ставаха по-жестоки и бяха по-склонни към насилие. Бош забеляза белия прах в горната част на панталоните на лейтенанта. Този прах често беше там и бе обект на разпалени комични разисквания и подигравки в общата зала. Някои от детективите твърдяха, че той вероятно смърка кокаин и просто го върши немарливо. Изглеждаше особено забавно, понеже Паундс беше един от приелите нова вяра хора в управлението. Други смятаха, че загадъчният прах е от понички със захар, които той тайно нагъва в стъклената кабина при спуснати щори, за да не може никой да го види. Бош обаче разкри загадката, щом успя да определи миризмата, която винаги се носеше от Паундс. Смяташе, че лейтенантът имаше навика сутрин да си слага бебешка пудра, преди да си е облякъл ризата и вратовръзката, но след като си е обул панталоните.

Паундс отмести поглед от доклада и попита с престорено равнодушен глас:

— Е, как ти се струва? Ще стигнеш ли донякъде с тези случаи?

Бош се усмихна окуражаващо и кимна, ала не каза нищо. Щеше да застави Паундс да се потруди, за да получи нещо.

— И така, какво откри?

— О, няколко неща. Да сте се чували с Портър днес?

— С Портър ли? Не, защо? Забрави го, Бош. Той е некадърник. Не може да ти помогне. С какво разполагаш? Не си вписал никакви нови данни. Току-що прегледах документацията. Нито ред от теб.

— Бях зает, лейтенант. Нещата с Джими Капс потръгнаха, а и установих самоличността и вероятното място на смъртта на жертвата от последния случай на Портър. Мъжът, изхвърлен в тясната уличка зад „Сънсет“ миналата седмица. Скоро ще науча кой и защо го е извършил. Може би утре ще приключа и двата случая. Ще работя и през уикенда, ако нямате нищо против.

— Прекрасно. Разбира се, можеш да работиш допълнително, колкото е нужно. Ще попълня разрешението за извънреден труд още днес.

— Благодаря.

— Но защо жонглираш със случаите? Защо не избереш този, който смяташ, че е по-лесен за приключване? Трябва да разрешим един случай.

— Мисля, че случаите са свързани, ето защо.

— Да не би… — Паундс вдигна ръка, с което искаше да каже на Бош да не отговаря. — Най-добре ела в кабинета ми.

След като седна зад покритото със стъклена плоскост бюро, лейтенантът веднага взе линийката и започна да я върти в ръката си.