Майкъл Конъли - Трафик

— Балоните са пълни с азотен оксид — поясни Рикард.

— Райски газ?

— Точно така. Продават го на тези купони по пет камъка балона. Могат да се изкарат две хилядарки от резервоар, откраднат от болница или зъболекарски кабинет.

Някакво момиче падна от капака на една кола и балонът й с газ излетя в тъмнината. Другите й помогнаха да стане. Бош чуваше гръмогласния им кикот.

— Законно ли е?

— Това е упойващо средство. Легално е да се притежава — има много законни приложения. Престъпление е обаче да се консумира за развлечение. Но ние дори не им обръщаме внимание. Щом някой иска да се нагълта с това, да падне и да си счупи главата, нека го прави. Защо трябва… Ето го!

Тънкият силует на тийнейджър се появи от вратата на склада. Той отиде при колите, паркирани в уличката.

— Гледай сега как ще залегне — рече Рикард.

Фигурата се наведе зад една кола и изчезна.

— Виждаш ли, натопява стоката. Сега ще изчака няколко минути, докато поизсъхне и докато клиентът му излезе отвън. Тогава ще я пласира.

— Искаш да идем и да го хванем ли?

— Не. Ако го хванем само с един шърм, това е нищо. Ще бъде само за притежаване. Няма дори да го вкарат в изтрезвителното за през нощта. Трябва да го пипнем с разтвора, ако искаме да го притиснем здраво.

— И какво ще направим?

— Ти се върни в колата си. Искам да идеш обратно на „Кахуенга“ и да влезеш в уличката от другата страна. Мисля, че можеш да се приближиш повечко. Паркирай и после се опитай да стигнеш догоре, за да ми бъдеш като подкрепление. Аз ще дойда оттук. Намират ми се някакви стари дрехи в багажника. Разни боклуци за прикритие. Имам план.

Бош се върна в колата си, обърна и излезе от уличката. Обиколи пресечката и влезе от южната страна. Намери празно място пред контейнер за смет и спря. Когато видя приведената фигура на Рикард да се спуска по уличката, Хари излезе и тръгна в същата посока. Те се приближаваха към вратата на склада от двете страни. Ала докато Бош стоеше в сянката, Рикард, сега облечен с изцапан с масло анцуг и носещ торба, вървеше по средата на улицата и пееше. Шумът откъм склада му пречеше да прецени със сигурност, но му се стори, че беше песента на Пърси Следж „Когато един мъж обича жена“, изпълнена с пиянско провлачване.

Рикард получи цялото внимание на хората, стоящи пред вратата на склада. Две дрогирани момичета приветстваха пеенето му. Отвлеченото им внимание позволи на Бош да се приближи на четири коли разстояние от вратата и на три коли от мястото, където Тайдж държеше разтвора си.

След като подмина мястото, Рикард спря песента по средата на припева и се направи, че току-що е съзрял съкровище. Той се наведе между двете паркирани коли и се изправи с биреното шише в ръка. Тъкмо щеше да го пъхне в торбата си, когато момчето бързо се придвижи между колите и сграбчи шишето. Рикард отказа да го пусне и се завъртя така, че гърбът на момчето се озова към Бош. Хари тръгна към тях.

— Мое е бе, човек — крещеше Рикард.

— Аз го сложих там, братле. Пусни го, преди да се е разляло.

— Върви си намери свое, човече. Това е мое.

— Пусни го!

— Сигурен ли си, че е твое?

— Мое е!

Бош силно удари момчето отзад. То пусна шишето и се преви върху багажника на колата. Хари го държеше приковано там, като натискаше ръката му към врата. Шишето остана в ръката на Рикард. Нищо не се разля.

— Е, щом казваш, сигурно е твое — съгласи се наркоченгето. — А това май значи, че си арестуван.

Бош свали белезниците от колана си, сложи ги на момчето и го събори от багажника. Някои от хората вече ги наобикаляха.

— Чупката, народе — нареди Рикард високо. — Връщайте се вътре и смъркайте райския си газ. Вървете да оглушеете. Това тук не ви засяга, освен ако не искате да придружите момчето в дранголника. — Той се надвеси над ухото на Тайдж и каза: — Нали така, братле?

След като никой от тълпата не мръдна, Рикард направи заплашителна крачка към тях и те се разпръснаха. Две от момичетата избягаха обратно в склада. Музиката заглуши смеха на Рикард. Сетне той се обърна и сграбчи Тайдж за рамото.

— Да вървим. Хари, ще вземем твоята бричка.

Известно време караха мълчаливо към управлението на „Уилкокс“. Не бяха обсъдили нещата, ала Хари щеше да остави представлението на Рикард, който се возеше отзад с момчето. В огледалото Бош видя, че то имаше мазна, рошава кафява коса, която стигаше до раменете му. Преди около пет години е трябвало да му се сложи шина на зъбите, но един поглед бе достатъчен да се разбере, че то идваше от семейство, където такива неща изобщо не се вземаха предвид. Носеше златна обица, а на лицето му бе изписано безразличие. Зъбите обаче бяха тези, които привлякоха вниманието на Бош. Криви и издадени напред, те повече от всичко показваха отчаяния му живот.