Майкъл Конъли - Трафик

Паундс започна да се дави и скочи от бюрото. Профуча край Бош, излезе от кабината и отиде до чешмичката при входа. Хари даже не го наблюдаваше. Просто си седеше на стола. След няколко секунди Паундс се върна и продължи:

— Извинявай. И така, казвах, че не искам да споря с теб всеки път, когато те повикам тук. Наистина смятам, че трябва да поработиш върху проблема как да се отнасяш с ръководните кадри в това управление. Изпадаш в крайности.

Бош виждаше наронения аспирин, който се спичаше в ъгълчетата на устата му. Паундс отново прочисти гърло.

— Само ти предавах думи, казани в…

— Защо Ървинг не ми ги каже сам?

— Не съм казал… Слушай, Бош, забрави това. Просто го забрави. Беше предупреден, и толкова. Ако имаш някакви хрумвания за снощи, за Мур, зарежи ги. Всичко е под контрол.

— Сигурен съм в това.

Получил вече предупреждение, Бош стана. Искаше му се да изхвърли този тип през стъклената стена, но щеше да се задоволи и е изпушването на една цигара зад изтрезвителното.

— Седни! — нареди му Паундс. — Не те повиках за това.

Хари седна и безмълвно зачака. Виждаше как Паундс се мъчи да се успокои. Той пак отвори чекмеджето и извади дървена линия, която разсеяно въртеше в ръцете си, докато говореше.

— Хари, знаеш ли колко убийства имаме тази година?

Въпросът го изненада. Питаше се какво ли кроеше Паундс. Знаеше, че сам е работил по единадесет случая, но пък бе имал шестседмична пауза през лятото, докато се възстановяваше от огнестрелната рана в Мексико. Предположи, че целият отдел „Убийства“ е имал към седемдесет случая през годината.

— Нямам представа — отвърна той.

— Е, аз ще ти кажа. До този момент имаме точно шейсет и шест убийства. Разбира се, остават още пет дни. Вероятно ще има още някое. Поне едно, предполагам. Новогодишната нощ винаги създава проблеми. Вероятно ще…

— Е, и какво от това? Помня, че миналата година бяха петдесет и девет. Убийствата се увеличават. Какво ново?

— Новото е, че броят на разкритите случаи намалява. По-малко от петдесет процента. Разкрили сме тридесет и два от шейсет и шест случая. Вярно, голяма част от тях са разгадани от теб. Поел си единайсет. Седем са приключили с арест или по друг начин. За други два имаме разрешително за арест. От двата ти случая, които са отворени, при единия нещата вървят на празен ход, а ти усилено разследваш този с Джеймс Капалани. Прав ли съм?

Бош кимна. Не му харесваше развоят на разговора, ала не беше сигурен защо.

— Проблемът е в общите данни — поясни Паундс. — Като ги вземем като цяло… Ами процентът на успеваемост е жалък.

Той силно удари по дланта си с линийката и поклати глава. Хари започваше да се досеща за какво бе всичко, обаче все още нещо липсваше. Не бе сигурен какво е намислил шефът му.

— Помисли си само — продължи Паундс. — Всичките тези жертви и семействата им! За тях правосъдието не съществува. А сега помисли как ще се подкопае доверието на обществото към нас, към този отдел, когато „Л.А. Таймс“ затръби, че повече от половината убийци в холивудския район се измъкват ненаказани за престъпленията си.

— Смятам, че не трябва да се тревожим за общественото доверие — рече Бош. — Мисля, че то не може да падне по-ниско.

Паундс отново разтри горната част на носа си и тихо каза:

— Не е време за уникалния ти циничен поглед върху нещата, Бош. Не намесвай арогантността си. Мога да те преместя в пътната полиция или при непълнолетните когато си поискам. Разбра ли ме? С удоволствие ще посрещна проблемите, когато се оплачеш на съюза.

— Тогава какво ще стане с процента ви на разкрити убийства? Какво ще пише тогава в пресата? Че две трети от убийците в Холивуд са на свобода?

Паундс върна линийката в чекмеджето и го затвори. На Бош му се стори, че вижда бегла усмивка на лицето му и почувства, че току-що е попаднал в капан. Сетне Паундс отвори друго чекмедже и извади на бюрото синя папка. Беше от тези, в които се държат докладите за следствия по убийства, но вътре имаше само няколко страници.

— Добър аргумент. Стигнахме до целта на тази среща. Нали разбираш, става въпрос за статистика, Хари. Разрешим ли още един случай, ще сме по средата. Вместо да кажем повече от половината се измъкват, можем да заявим, че половината убийци са арестувани. Ако пък разплетем още два случая, можем да кажем, че повече от половината убийства са разкрити. Схващащ ли? — Той кимна, след като Бош не каза нищо. Театрално подравни папката на бюрото и открито го погледна. — Луциус Портър няма да се върне. Говорих с него тази сутрин. Твърди, че е получил стрес и че ще си потърси лекар, който да потвърди това.