Майкъл Конъли - Трафик

Той бръкна в чекмеджето и извади още една синя папка. После още една. Бош вече разбираше какво става.

— И се надявам, че си е намерил добър лекар — казваше Паундс, докато прибавяше петата и шестата папка към купчината. — Защото според последната ми проверка този отдел не смята цирозата на черния дроб за стресово заболяване. Просто като фасул — Портър е пияница. А не е честно да претендира за нетрудоспособност вследствие стрес и да се пенсионира по-рано, защото не може да устои на алкохола. Ще го изобличим с вътрешно следствие. Не ми пука, ако ще майка Тереза да му е адвокат. Ще го изобличим. — Той почука с пръст по камарата от сини папки. — Порових се из тези случаи. Осем са неразрешени. Положението е покъртително. Копирах хронологията и ще я проверя. Залагам долари срещу понички, че е фрашкано с подправени данни. Той си е седял в някой бар, отпуснал глава на тезгяха, а е вписвал, че разпитва свидетели или че върши подготвителна работа.

Паундс тъжно поклати глава.

— Знаеш ли, спряхме контрола и равносметките, откакто детективите останаха без партньори. Нямало е кой да наблюдава този човек. И сега аз се озовавам пред осем открити разследвания, водени по най-немарливия начин, който съм виждал. Доколкото разбирам, всяко едно е можело да бъде доведено докрай.

Бош искаше да попита чия бе идеята детективите да работят сами, ала не го направи. Вместо това каза:

— Чували ли сте някога какво се е случило с Портър преди около десет години, когато е бил униформен? Той и партньорът му спрели веднъж да напишат акт на някакъв лайнар, който седял на бордюра и се наливал. Зад волана бил Портър. Било просто рутинно отбелязване на незначително престъпление, затова той остава в колата. И както си седи, лайнарят става и гръмва партньора му в главата. Човекът си стои, хванал с две ръце кочана с актове, и го гръмват точно между очите, а Портър седи и гледа.

Паундс изглеждаше бесен.

— Зная историята, Бош. Преиграват я пред всеки клас новобранци от академията. Урок за това какво не трябва да правиш, за да не се издъниш. Това обаче отдавна е история. Ако е искал да излезе в пенсия заради стреса, трябвало е да го направи тогава.

— Точно там е въпросът, човече. Не го е направил тогава, когато е могъл. Опитал се е да го преодолее. Може би се е опитвал десет години и накрая просто е затънал до гуша във всичките лайна на света. Какво искате да направи? Да постъпи като Кал Мур? Звездичка ли ще получите в характеристиката си, ако спестите на държавата една пенсия?

Паундс помълча няколко секунди, после каза:

— Много си красноречив, Бош, ала в крайна сметка не ти влиза в работата какво ще стане с Портър. Не биваше да повдигам въпроса. Обаче, тъй като го направих, сега слушай добре какво ще ти кажа. — Той отново приложи евтиния си номер с подравняването на всички ъгли на камарата сини папки. След това ги плъзна по бюрото към Бош. — Поемаш всички случаи на Портър. Искам да оставиш Капалани настрана за няколко дни. И без това в момента не напредваш изобщо. Отложи го за след първи и се захвани с тези. Искам да вземеш осемте недовършени случая на Портър и да ги проучиш. Действай бързо. Искам да потърсиш случай, с който смяташ, че можеш да се справиш бързо, и да хвърлиш всички сили за него през оставащите до Нова година пет дни. Работи и през уикенда, ще ти платя извънредни. Ако ти трябва за партньор някой от твоята група, няма проблеми. Но вкарай някого в затвора, Хари. Арестувай ми някого. Трябва да разкрия… да разкрием още един случай, за да достигнем петдесетте процента. Крайният срок е новогодишната вечер, в полунощ.

Бош само го погледна над купчината папки. Сега доби пълна представа за този човек. Паундс вече не беше ченге. Той бе бюрократ, едно нищо. Виждаше престъпленията, проливането на кръв, човешките страдания като статистически данни в дневник. А в края на годината дневникът му казваше колко добре се е справил. Не хората, не вътрешният глас, а всеобщото безочие отравяше голяма част от управлението и го изолираше от града и от жителите му. Нищо чудно, че Портър искаше да се махне. Нищо чудно, че Кал Мур сам си тегли куршума. Хари се изправи, взе купчината папки и впери поглед в Паундс, който казваше: „Знам какво представляваш.“ Паундс отмести очи. Като спря до вратата, Бош каза:

— Знаете, че ако изобличите Портър, той просто ще се върне тук. Тогава какво? Колко неразкрити случая ще има догодина?

Паундс повдигна вежди, докато обмисляше думите му.