Майкъл Конъли - Трафик

И това го бе убило. Тази мисъл удряше Бош като с юмрук вътре, в най-скритите кътчета на сърцето му.

Сутринта на четвъртъка след Коледа бе един от онези моменти, за които фотографите на пощенски картички се молят. В небето нямаше и следа от смог. Пожарът по хълмовете бе изгаснал и пушекът отдавна бе издухан от тихоокеански бризове. След него лосанджелиският район се радваше на синьо небе и пухкави кълбести облаци.

Бош реши да се спусне от хълмовете по дългия маршрут. Да кара по „Удроу Уилсън“, докато стигне до пресичащия го „Мълхоланд“, и сетне да хване лъкатушещия път през „Никълс каньон“. Обичаше да гледа покритите със сини глицинии и виолетови цветя хълмове, на чиито хребети бяха кацнали застаряващи къщи за милиони долари и придаваха на града една вече угасваща слава. Докато караше, той мислеше за предната вечер и за това как се бе почувствал, когато утешаваше Силвия Мур. Почувства се като ченге от картина на Рокуел 6 6 Норман Рокуел (1894–1978) — известен американски художник илюстратор. — Б.пр. . Като човек, от когото нещо зависи.

Щом напусна хълмовете, той кара по „Дженъси“ до „Сънсет“ и после пое напряко към „Уилкокс“. Паркира зад управлението и като мина край прозорците с решетки на изтрезвителното, влезе в детективското бюро. Мрачното настроение в общата зала бе по-тежко от цигарен дим в порнокино. Другите детективи седяха по масите, заболи глави надолу. Повечето говореха тихо по телефона или бяха заровили лица в книжата, които изпълваха живота им в непрестанен поток.

Хари седна на масата на отдел „Убийства“ и погледна седящия отсреща Джери Едгар, негов партньор при част от случаите. Вече нямаше постоянни партньори. Бюрото изпитваше недостиг на работна ръка и наемането на нови хора и повишенията в отдела бяха замразени поради орязания бюджет. Тяхната група бе останала с петима детективи. Началникът на бюрото, лейтенант Харви „Деветдесет и осем“ Паундс 7 7 Деветдесет и осем паундовия (прякор) — Б.пр. , успяваше да го ръководи, като оставяше детективите да работят сами, с изключение на ключови случаи, опасни задачи или арести. Бош и без това обичаше да действа сам, но повечето детективи се оплакваха.

— Какво става? — попита той Едгар. — Мур ли?

Едгар кимна. Бяха сами на масата. Шелби Дън и Карън Мошито обикновено идваха след девет, а Луциус Портър вадеше късмет, ако успееше да изтрезнее достатъчно и да се отбие към десет.

— Преди малко „Деветдесет и осем“ излезе от кабината и каза, че са сравнили отпечатъците. Мур е. Сам си е пръснал тиквата.

Те помълчаха няколко минути. Хари прегледа книжата на бюрото си, ала не можеше да спре да мисли за Мур. Представи си как Ървинг или Шийхан, или може би дори Частайн се обаждат на Силвия Мур, за да й кажат, че самоличността е потвърдена. Виждаше как тъничката му връзка със случая се изпарява като дим. И без да се обръща, разбра, че някой стоеше зад него. Озърна се и видя, че Паундс го гледа отвисоко.

— Хари, заповядай вътре.

Покана за стъклената кабина. Погледна Едгар, който му показа с очи, че нищо не знае. Хари стана и последва лейтенанта в кабинета му в предната част на залата. Беше малко помещение е прозорци от трите страни, което позволяваше на Паундс да наглежда подчинените си, но и да ограничи прекия контакт с тях. Не му се налагаше да ги слуша, да ги мирише или да ги опознава. Щорите, които често ги скриваха от погледа му, тази сутрин бяха вдигнати.

— Сядай, Хари. Излишно е да ти казвам да не пушиш. Добре ли прекара Коледа?

Бош само го погледна. Чувстваше се неудобно, когато този тип му викаше Хари и го питаше за Коледа. Той неуверено седна и попита:

— Какво има?

— Не бъди враждебен, Хари. Аз съм този, който трябва да е враждебен. Току-що научих, че си прекарал голяма част от коледната нощ в онзи западнал мотел, „Убежището“, където никой на този свят не би желал да бъде и където случайно „Кражби и убийства“ са водели разследване.

— Бях дежурен — оправда се Бош. — Трябваше да ме повикат. Отидох да видя какво става. Оказа се, че все пак Ървинг има нужда от мен.

— Това е чудесно, Хари, ако оставиш нещата дотук. Наредиха ми да ти кажа да не ти хрумват разни идеи за случая Мур.

— Какво трябва да значи това?

— Точно каквото изглежда, че означава.

— Слушайте, ако…

— Няма значение, няма значение. — Паундс вдигна ръце в успокояващ жест, сетне разтри горната част на носа си, което показваше началото на главоболие. Той отвори средното чекмедже на бюрото и извади малка кутийка с аспирин. Лапна две хапчета без вода. — Достатъчно по този въпрос, а? Не съм… Не искам да навлизам в…