Майкъл Конъли - Трафик

Сякаш детективското бюро се бе превърнало в аквариум и той бе единственият във водата. Трябваше да се отърве от любопитните очи, които го наблюдаваха. Бош взе купчината сини папки и излезе на паркинга през задния вход. После бързо се върна в участъка през пропуска, премина късия коридор покрай ареста и се качи в хранилището на втория етаж. Наричаха го апартамент за младоженци заради походните легла в ъгъла. Неофициално спално помещение за полицаи. Вътре имаше стара масичка за кафе, телефон и тишина. Всичко, от което се нуждаеше.

Днес стаята беше празна. Бош остави папките на земята и махна от масата вдлъбната броня от кола, маркирана като веществено доказателство. Подпря я на натрупани една върху друга кутии с папки, до които имаше счупена дъска за сърф, също веществено доказателство. Сетне се залови за работа.

Хари гледаше втренчено тридесетсантиметровата камара от папки. Паундс бе казал, че досега отделът разполага с шейсет и шест убийства за тази година. Като се вземеше предвид разпределянето на работата и двумесечното отсъствие на Хари заради раната, Портър вероятно бе получил четиринадесет от случаите. Осем все още бяха неразкрити, което значеше, че той се е справил с шест. Не беше лош резултат предвид случайното естество на убийствата в Холивуд. Навсякъде по света по-голямата част от жертвите познават убиеца си. Той е от хората, с които се хранят, пият, спят и живеят. Ала Холивуд беше различен. Нямаше никакви правила. Съществуваха само отклонения, извращения. Тук непознати убиваха непознати. Мотивите изобщо не бяха задължителни. Жертвите се появяваха в тесни улички, по банкети на магистрали, из шубрачестите склонове на Грифит парк, в торби, изхвърлени като боклук в контейнерите зад някой ресторант. Едно от отворените разследвания на Хари бе за труп на части — всяка една оставена на площадка от аварийното стълбище в шестетажен хотел на „Гауър“. Това не предизвика голямо недоумение в бюрото. Излезе виц, че за щастие жертвата не била отседнала в „Холидей ин“. Той бе петнайсететажен.

Изводът беше, че в Холивуд едно чудовище можеше лесно да се влее в човешкия поток. Просто още една кола на претъпканата магистрала. И някои винаги щяха да ги хващат, а други винаги щяха да остават непроследими, ако не се броеше кръвта, която оставяха след себе си.

Портър бе докарал нещата до шест на осем, преди да напусне. С този резултат нямаше да си спечели похвали, но все пак това означаваше, че още шест чудовища са отстранени от потока. Бош си даде сметка, че може да изравни баланса на Портър, ако успее да разреши един от осемте случая. Съсипаното ченге щеше поне да си иде с равен брой отворени и приключени разследвания. Не му пукаше за Паундс и за желанието му да разкрият още един случай до новогодишната нощ. Не изпитваше преданост към шефа си, а и не вярваше, че поставянето на човешки животи в таблици и схеми и анализирането им сочи нещо. Реши, че ако се заеме с тази задача, ще го направи заради Портър. Майната му на Паундс!

Той избута папките в задния край на масата, за да има място да работи. Реши набързо да хвърли по един поглед на всички случаи и да ги раздели на две купчини — такива, които могат да се приключат бързо, и други, по които не може да се направи нищо за кратко време.

Прегледа ги в хронологичен ред, като започна с някакъв свещеник, удушен на деня на Свети Валентин в кабинка на обществена баня в Санта Моника. Свърши след два часа. Бе сложил само две от сините папки при възможните за разрешаване случаи. Единият бе отпреди месец. Жена била завлечена от автобусна спирка „Лас Палмас“ в тъмния вход на затворен магазин за холивудски сувенири, където била изнасилена и намушкана. Другият случай касаеше труп на мъж, намерен преди осем дни зад денонощен ресторант на „Сънсет“, недалеч от сградата на Съюза на режисьорите. Жертвата била бита до смърт. Бош се спря на тези два, защото те бяха най-скорошни, а опитът бе насадил у него твърдото убеждение, че случаите по обясними причини стават по-трудни за разплитане с всеки изминал ден. Който и да беше удушил свещеника, вече нямаше защо да се притеснява. Хари знаеше, че убиецът почти със сигурност няма да бъде хванат.

Бош също видя, че с малко късмет може бързо да приключи двата най-пресни случая. Ако успееше да установи самоличността на мъжа, намерен зад ресторанта, после тази информация можеше да го отведе до семейството, приятелите и колегите му, а по всяка вероятност и до мотива за убийството и може би до убиеца. Или ако успееше да открие къде е била намушканата жертва, преди да отиде на автобусната спирка, можеше да научи къде и как я е видял убиецът. Не беше сигурен с кой случай да се захване и реши да прочете внимателно и двете папки. Като се водеше обаче от теорията на вероятностите, взе решение първо да прегледа докладите за най-скорошното убийство. Трупът, намерен зад ресторанта, бе най-топлата следа.